Тъмният свят на Pokémon Go*

Франция. От зала Батаклан до катедралата в Руан, където варварски беше убит свещеникът Жак Амел, предимно млади хора се шляят някак си безчувствено, напред-назад в забавена крачка и с очи, внимателно вперени в смарт телефоните си. Ако не сте се сблъсквали с подобен феномен директно, то сигурно сте се натъквали на някоя статия или фейсбук статус, които величаят или пък безскрупулно критикуват феномена Pokémon Go и неговите върли потребители.

Независимо дали я одобрявяте или не, не може да пренебрегнете изключителната популярност на играта с добавена реалност. Какво говори тя за бъдещето на виртуалните игри и още повече за човешкото състояние като цяло е меко казано, интересна тема. Документалният фотограф Томас Дворжак, чиито интереси включват човешкото поведение и обществото, е изумен от този феномен и започва проект, в който да го документира в снимки.

“Върнах се в Париж и, разхождайки се наоколо, забелязах едно странно движение. Бях в парка с жена ми и хора прииждаха от всички страни, забили погледи в телефоните си. Цялата сцена беше много красива. Движението на хората беше много интересно. Много графично и много странно. Бяха като статуи от декора на пиеса”, разказва той пред Magnum Photos. 

pokemongo4Ботаническа градина, Париж, Франция. Август, 2016. © Thomas Dworzak | Magnum photos

В последствие Томас решава да се потопи по-дълбоко в света на Пикачу и компания, като изследва сензацията Pokémon Go чрез така добре познатата за него медия, а именно фотографията. 

“Прекарал съм много време от живота си в пътуване до екзотични места и държави, занимавайки се с такива изследвания, така че гледах на това (Pokémon Go феномена – бел.а.) по сходен начин. Но това е нещо много странно, нещо различно. Това са западният свят и култура.” Взимайки под внимание опита на Томас в документирането на човешкото поведение в различни точки на света, можем лесно да му се доверим, че именно това лутане в градските пейзажи е продукт на западния свят и култура.

pokemong3Люксембургска градина, Париж, Франция. Август, 2016. © Thomas Dworzak | Magnum photos

Забили носове в екраните на нашите телефони все повече и повече филтрираме физическия свят през призмата на неосезаемата виртуална реалност. Филтрираме си снимките, ей така просто за кеф. Но, когато филтрите станат “истински” до такава степен, че различаването на виртуалността от реалността стане невъзможно, еднообразието на истинския свят ще ни отблъсква. Все повече и повече ще се обръщаме към технологиите да модифицират света ни – било то да добавят нещо или със същата лекота и безцеремонност да премахнат друго. Кой знае, сигурно ще се разхождаме с очила, през които няма да виждаме мръсотия, бездомни хора, глад, насилие, лъжи и корупция. Но това няма да означава, че тези проблеми ще са спрели да съществуват. Просто пренебрегването им ще става все по-лесно, като дори и малкото съвест и угризение ще бъдат блокирани от нашето съзнание, когато подминаваме някой просяк на път за работа. Един толкова прекрасен нов свят, чиято крайност дори и геният на Хъксли трудно би си представил.

pokemongo5Ботаническа градина, Париж, Франция. Август, 2016. © Thomas Dworzak | Magnum photos

Но за Томас Pokémon Go прави точно обратното – вместо да прикрие реалността, напротив, го отвежда към незабележими в ежедневието проблеми и явления. За да задълбочи разбирането си, той решава да изтегли играта и я оставя да бъде негов пътеводител, а тя го завежда до места, които показват именно едни от най-тъмните и грозни страни от нашия свят. “Избрах тези места, защото играта ме заведе там. Първият PokéStop, който намерих, беше паметна плоча на двадесет и трима френски ученици, които били отведени в Аушвиц. Това според мен е доста тежко.” Използвайки вградената в самата игра камера, той набира материали, които демонстрират връзката на играта с физическия свят и променящата се връзка на хората с тяхното обкръжение.

Играта продължава да го отвежда до неочаквано чувствителни места, феномен, който той нарича “черен туризъм” и е особено впечатлен от него. “Отидох до един концентрационен лагер и един паметник, където всъщност на входа има знак, който гласи: “Не играйте Покемон”, което разбирам… И там имаше два Покемона, не точно вътре, но използвайки паметниците, които възпоменават хора, депортирани през Втората световна война.”

Пиджото пред паметник на Холокоста, Париж, Франция. Юли, 2016. © Thomas Dworzak | Magnum photos

“Не знам какво точно да мисля по въпроса. Искам да го оставя отворен, защото искам да разбера какво хората мислят по него. Има такива, които са възмутени от това колко отвратително е цялото нещо. От друга страна пък има такива, които ми казват, че това е хубаво, защото децата им взаимодействат с историята. Аз се чувствам странно… Има едно военно гробище в Нормандия, което е разделено от PokéStops”.

FRANCE, Normandy, 2016/08. Saint-Laurent-sur-mer. Omaha Beach. American War Cimitery. Pokemon Go at the WW2 sites.Нормандия, Американско военно гробище. © Thomas Dworzak | Magnum photos

“Батаклан в Париж, мястото, където се случи терористичната атака през ноември 2015, е PokéGym. Доста е странно – за мен всички тези места се асоциират с нещо много тъжно”, продължава фотографът.

Зала Батаклан © Thomas Dworzak | Magnum photos

Дворжак наблюдава и друго измерение на явлението. Когато отива като фотограф-репортер да  отрази убийството на свещеника в Руан, докато снима зад полицеския кордон, до него две деца на колелета провеждат следния разговор:  “Да, да, хванах един”, “О, ето там има още един”, “Мамка му, не можем да преминем през полицейската лента”. Оказва се, че храмът, в който терористите извършват убийството, е бил PokéStop. “Но си мисля, че това е така, защото в едно малко селище храмът е забележителност”, споделя фотографът.

pokemoni-duoЛяво: Дроузий пред музея на Атлантическата стена, Нормандия    Дясно: Голдийн пред постер подкрепящ мигрантите, Париж © Thomas Dworzak | Magnum photos

И аз като Томас съм раздвоен. Може би създателите на играта с добавена реалност са имали за цел да извадят хората навън, да ни заведат на места, където може би никога няма да отидем иначе. Да ни запознаят с обекти, демонстриращи човешкото величие и изкусност, а в същото време да ни покажат събития и места, символизиращи най-отвратителните неща, на които това същото човечество е способно. Но не съм напълно убеден, че масата от хора, наподобяваща зомби-апокалипсис, ще вдигне поглед от светещия правоъгълник, за да обърне внимание, да се запознае, а пък в някои случаи дори просто да сведе глава в знак на почит. Съдържанието на този наръчник за етикета на Pokémon играча като че ли затвърждава моето вярване, че тази тема не е на дневен ред в Pokémon обществото.

При всяко положение добавената реалност е тук, за да остане. Инвестирането в компании, разработващи такива продукти, в последно време се изстрелва във въздуха. Pokémon Go е скромното начало на една нова ера както в технологиите, така и в развитието на човешкото състояние. Независимо от безбройните плюсове, които добавената реалност ще донесе на човечеството, този феномен, както Томас Дворжак демонстрира в своя проект, ще повдигне и много етични и морални въпроси. А колкото по-сложна стане технологията, толкова по-сложни ще станат етичните проблеми, които неизбежно ще я съпроводят. Смятам, че технологично сме готови за този “прекрасен нов свят”. А морално? Не съм съвсем убеден… 

pokemongo7Ботаническа градина, Париж, Франция. Август, 2016. © Thomas Dworzak | Magnum photos
*Заглавието е от оригиналната статия на Magnum Photos, ползвана от автора.
Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!