#JesuisParisien. Или поне много ми се иска някога да бъда.

Няма да пиша за тероризъм. И за чудовищното варварство в сърцето на Париж. Не ми се пишат клишетата как светът никога няма да бъде същият. Не ми се политиканства, не ми се анализират нито международната политика, нито позициите на Оланд, Меркел, Путин или Обама. Не ми се говори за мигранти, бежанци, слаба ли е Европа, може ли да се справи светът с Ислямска държава, в частност, и с тероризма в глобален мащаб. Няма и да споделям на глас колко страшно ми звучаха снощи репортажите и изявленията по френските телевизии (българските повтаряха сутрешни блокове, излъчваха филми и спяха, бел.ред.) “Франция затваря границите си”, безпрецедентните мерки за сигурност и кадрите, които онагледяваха един Париж, потопен в мъка и ужас, кадри, които безмилостно напомняха, че градът на светлините и любовта е потънал в мрак, а по улиците му се движат полиция, жандармерия и армия. Зловещо. Наистина. Няма да задавам и любимия на българските журналисти, глуповат, изпразнен от съдържание, а и вреден въпрос: “Подготвена ли е България за подобен терористичен акт?! Защото България не е подготвена за толкова тъпи и безпросветни журналисти, а и, струва ми се, не ги заслужава.

Пише ми се за един народ. За една нация. За “свободата, равенството и братството”. За единството, емпатията и о-бе-ди-не-ни-е-то. Франция днес, освен ужас, терор и скръб, е и любов. Любов между непознати. Любов между сънародници. Франция днес е #Lesportesouvertes (Отворени врати, бел.ред.). Отворените врати за непознатите. Всеки френски дом е подслон за семействата на пострадалите. Отворените врати на съпричастността, благородството и единството. Памет и поклон пред жертвите. И милост за живите. Всички си помагат. Заедно са. Урок по единение. И човечност. Онази, която проличава именно в моменти на скръб. Защото там скръбта е обща. На всички е. И това е толкова жизнеутвърждаващо, че спира дъха. Едни хора са заедно в мъката, така, както ние не можем нито в доброто, нито в лошото.

Една нация е по-жива отвсякога. “Има ад и мъка – и в мъката любов!”* А любовта винаги е красива. Дори в най-страшните моменти. Или именно тогава.

*”Vive la  Republique! Vive la France”*, заяви днес президентът Оланд. Ние нямаме какво да добавим. Освен едно – поклон пред единството на една нация.

#JesuisParisien.* Или поне много ми се иска някога да бъда.


*”Има ад и мъка – и в мъката любов”, цитат от стихотворението “Стон”  на Пейо Яворов, бел.ред.
Vive la Republique, Vive la France – Да живее Републиката, да живее Франция (от фр.ез., бел.ред)
JesuisParisien – аз съм парижанин (от фр.ез, хаштагът, който се разпространява в социалните мрежи в подкрепа на френския народ, бел.ред.)
Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
425Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!