Поклон, Тодор Колев!

Той е “Варненското софиянче от Шумен”. Той е един от най-обичаните и талантливи български актьори и ще си остане такъв завинаги. Участва в над 30 български филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“. Автор и водещ на едно от най-култовите предавания, чието заглавие отдавна се е превърнало в градски фолклор: “Как ще ги стигнем…”. Един от най-характерните и незабравими български гласове. Изпял песни, отдавна превърнали се в шлагери. “Фалшив герой”, “Жалба за младост”, “Черно море”, “Песен за любимия град”, “Чистачките”.

Той е Тодор Колев! И за него не може да се говори в минало време. Толкова е голям, че е трудно да говориш за него без сълзлив патос. Думите са някак недостатъчни и плоски, за да опишеш живота, таланта и лекотата, с която минаваше над всичко. От онези хора, които правят всичко да изглежда лесно. Един от артистите, които с хумор каза повече за манталитета, мисленето и отношението ни към живота от повечето анализатори, психолози, социолози накуп… Остави не диря, а няколко магистрали след себе си. Тодор Колев никога няма да остарее и да звучи и изглежда ретро. Защото е Голям! Много!

Днес трябваше да навърши 77 години. Отиде си безвреме, през 2013 година, но неговите песни ” все ще се пеЯт”, както казваше той 🙂 Поклон! И благодарим за смисъла!

 

https://www.youtube.com/watch?v=sZuGAMHODDc

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Вашият коментар

*

Уеб сайта използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!