Втори шанс за живот

Британска спортистка, спечелила 4 златни медала по време на Световното първенство за трансплантирани, има една основна цел – да разпространява послание за значението донорството и за живота след трансплантацията.

Йоан Бел, на 71 години, участва тази година на Световното първенство за трансплантирани в Малага, Испания. В състезанието участват повече от състезатели от 52 държави, на възраст от 4 до 80 години. Ежегодните световни игри популяризират посланието за значението на донорството на органи, като показват как трансплантираните могат да се възстановят напълно и да живеят пълноценен живот, след като са преминали през трансплантация. “Игрите дават възможност на реципиентите на органи по целия свят да отпразнуват живота”, казва Йоан Бел. Тя е диагностицирана с бъбречна поликистоза, когато е едва на 40 години. Тя получава шанс за живот през 1998 година, когато й е трансплантиран бъбрек.

След операцията насърчаването на трансплантациите на органи се превръща в кауза на живота й. Вижда прекрасна възможност за популяризиране на донорството именно на Световните игри за трансплантирани. Тя се състезава в първите подобни игри в Япония през 2001 година, където спечелва първия си златен медал в състезанието по бадминтон за жени.

Тази година, на Световното в Малага, се състезават 175 британски спортисти, а Великобритания и Северна Ирландия спечелват общо 360 медала, от които 166 златни, 90 сребърни и 140 бронзови.

“Когато получиш шанс за живот, след като ти трансплантират здрав орган, животът се променя напълно, искаш да имаш кауза, смисъл, да си полезен”, казва днес Йоан Бел. И допълва:“Мисля, че го дължа на моя донор.” Бел чака почти три години за трансплантацията на бъбрек. Описва това време като много обезсърчаващо, тъй като човек не знае колко дълго трябва да чака, а времето и шансовете да оцелееш неумолимо текат. “Моята болест е е наследствена, така че знаех, че идва. Не беше неочаквана за мен. Но никога не си подготвен. Сестра ми също страдаше от бъбречна недостатъчност, но тя не дочака трансплантация и болестта победи. Бях на диализа. В този период животът ми беше чакане. Просто чаках да получа обаждане от болницата, за да ми съобщят, че има донор за мен. Някои хора чакат 10 години, така че аз бях късметлийка. Бях много щастлива, когато получих най-чаканото обаждане с най-жадуваната вест – че се е намерил донор. В същото време изпитах смесени чувства, защото знаех, че животът ми най-вероятно ще бъде спасен, но в същото това време един човек е загубил своя. Моят донор.”

Днес Йоан Бел работи за повишаване на осведомеността по темата за донорството на органи. Среща се и разговаря с пациенти, които наскоро с били трансплантирани, за да им помогне да се върнат към живота и да ги насърчи да живеят здравословно и щастливо. И да бъдат благодарни. Никога да не забравят, че са късметлии и са получили шанс за живот. Шанс, който не всички хора успяват да дочакат.

“Даряването на органи е най-големият дар, който можеш да получиш в живота. Готова съм да помогна на някого да има втори шанс за живот. Точно както на мен ми беше даден такъв. Трябва да се говори повече за донорството, да се увеличават повече дарителите. Във Великобритания трима души умират всеки ден, докато чакат за трансплантация. А истинските шампиони и герои са тези, които даряват на някого втора възможност в живота.”

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Втори шанс за живот”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*