Тънка графична линия

Няма какво да се лъжем – четенето започва от корицата. Този своеобразен портал към света на въображението има нелеката задача да подчинява в едно линии и форми, думи и истории, за да може да ни проговори. Да ни вдъхнови към четене.

Предизвикателство, превърнало се в съдба и ежедневна, но и сладка борба за Албена Лимони – роден вдъхновител и естетически възпитател.

Младата илюстраторка е от новата вълна български артисти, благодарение на които можем да бъдем спокойни за бъдещия живот на книгата. Професионалният й път върви с логична последователност – първоначално Албена учи в Художествената гимназия в София, след което в Националната академия, специалност “Книга и печатна графика”.

Днес дейността й е фокусирана върху цялостното изработване на визуално съдържание за различни печатни издания. Графични и естетически издържани корици, искрени, игриви, но и енигматични илюстрации, категорична и убедителна типография – ръката на Албена покрива пълния спектър, нужен за създаването на смислен и ценен книжен продукт.

Дали заради близкия й контакт с магическaта страна на думите или от това, че е от избраните, посочени да ни учат на добър вкус, но от първата ни среща с Албена усетихме, че тя идва от свят, където обитават малцина. За различността й говорят и собствените й думи, които, сякаш на шега, ни грабнаха от пръв прочит: „Бих направила курс по рисуване за деца, в който децата да ме учат как се рисува. Някой желаещ да си даде детето?

И тък както нямахме търпение да я поразпитаме, така сега нямаме търпение да споделим с теб нашия разговор. Чети (и гледай с отворено сърце) по-надолу.

Как стигна до книгите – от страстта към четенето или рисуването?

Книгите са били винаги част от живота ми, благодарение на моите родители, които се погрижиха да не оставам без книжен другар във всеки момент от порастването ми. Много съм щастлива, защото разговорите, които сме провеждали с тях през годините за начин на писане, сюжети и илюстрации, са ежедневно с мен в работата ми. Истински заобичах четенето, обаче, след като опознах и процеса по книгоправенето. Това дългогодишно наслагване някак самo ме остави между страниците и затова си имам моя топла и здрава връзка с книжните тела.

Имаш ли изграден творчески процес или всеки път е различен?

Може да се каже, че имам процес. Той е по-скоро начало, тъй като след това нещата се случват без предварително начертание. Щом получа книга за правене, първо я прочитам и оставям за известно време, в което си създавам атмосфера и се опитвам да вляза в емоцията на книгата. Момент за мислене и драсване на една-две рисунки. Интересното е, че много често успешните идеи ме връхлитат в кроткия миг преди заспиване.

Когато постигна съгласие със себе си, започвам да действам и опитвам с различни техники, докато стигна до най-силното изображение. Един от любимите ми подходи е този с изрязване на шаблони и употреба на аерозолна боя. Много ми харесва резултатът! За да не бъда в маниера, обаче, се стремя да прилагам и други техники – в никакъв случай не искам да влизам в релсите на материала, с който работя. За това процесът все пак се различава всеки път, особено щом добавя и полиграфическото изпълнение, книгата или печатния материал придобиват друга стойност.

Kои са любимите ти проекти до момента?

Не мога да кажа, че имам любими, защото с всеки проект минавам по различен път и преживявам различно нещо. В този смисъл всички ги обичам.

Кое надделява във визуалните ти решения – личният прочит или стремежът да влезеш под кожата на автора?

Честно казано никога не съм се стремяла да вляза под нечия кожа, защото това би убило непреднамереността в решенията ми, а точно този емоционален порив ценя в художника. Смятам, че когато останеш насаме с текста, тогава успяваш да извадиш най-силното послание от себе си, което може дори да вдъхнови читателя да открие нещо ново.

Кои са кориците и илюстрациите, от които се възхищаваш и учиш?

О, те са толкова много. Kогато говорим за корици – Penguin books са еталон за стил и полиграфическо изпълнение по всички параметри. Книгите на издателство Folio Society са прекрасни. Работят със страхотни илюстратори и дизайнери.

Всичко в този сайт (https://nobrow.net/) ми е любимо, а Ишинори (http://icinori.com/) са много проникновени и интересни – всяка тяхна книга е концепция. Харесвам различните подходи в правенето на книга и затова ми правят впечатление такива, в които присъстват колажи, хартии, отпечатъци, рязане, шиене… Много харесвам работата на Beatrice Alemagna, зашитата корица на Jilian Tamaki – Black beauty (която открих, след като направих първата своя зашита „Художник на променливия свят“), илюстрациите на Wolf Erlbruch и Olimpia Zagnoli, книгите на Katsumi Komagata са повече от вдъхновяващи. Много ме забавлява работата на милата ми позната Charlotte Dumortier. Илюстрациите на Rebecca Dautremer ме въвличат в съвсем различни измерения.

Charlotte Dumortier
Beatrice Alemagnа

Много ми е мило, че познавам хората зад любими български книги – Борис Праматаров, Люба Халева, Капка Кънева, а Яна Левиева можеше да ти отвее главата със семпли, честни, въздействащи хрумки. Ясен Гюзелев е автор със световно признание, но освен на илюстрациите му, съм почитател и на неговите надписи и заглавки, които създава за повечето си книги. Мога да изброявам цяла вечност любимите си автори, истината е, че се вдъхновявам от всякакви стилове, епохи и народи.

На какво искаш да посветиш повече време тази година?

Тази година ме очакват повече предложения за детски книги, за което много се вълнувам, защото досега те някак ме заобикаляха. Детската книга е поле, което винаги ме е привличало, но за там трябва специална настройка и подготовка.

До края на годината ще успея да покажа вижданията и моженето си в тази посока, а също искам да реализирам моя детска книга, която е готова от години, но още зрее. Предстои ми да нарисувам илюстрациите наново и да я прекомпозирам в конвенционално книжно тяло, тъй като сега лежи в по-алтернативна форма. Планът ми е да посветя повече време на рисуването и да оформя поне още една идея за авторска книга. Според мен това е най-трудното и висше илюстраторско проявление.

И за вдъхновяващ финал – книга, която винаги си искала да илюстрираш?

И друг път съм казвала, че бих илюстрирала нещо от произведенията за деца на Валери Петров, защото той е един от българските автори, за които широко отварям вратите на съзнанието и душата си. Толкова фин и специален писател, с лекота се превъплъщава в малко дете – сигурна съм, че ако можеш да бъдеш толкова безкористен и чист, значи можеш всичко.

Друго нещо, което бих искала да направя , е книга, която изисква огромно проучване на епоха или начин на живот, или биологичен вид. Нещо от типа на енциклопедия или речник с илюстрации. Това би бил много важен и старателен труд, който човек да остави след себе си.

Можеш да следваш Албена в Instagram.

___________________________

Лилия Угринова
Always and never the same.

Завършила “Изкуствознание” в Национална художествена академия, главен “виновник” да поставя равенство между минало и настояще. Дълго работи като копирайтър и коректор – цени думите с емоция, които тежат на място. Свикнала е да подслонява в себе си крайности и да ги опитомява в хармония. Определя се като странна смесица между интроверт и екстроверт; притежава сетива за детайли и интуиция за същност. Когато е интроверт се гмурва в книги, филми и изложби; в дълги разходки из улици с
вътрешен диалог и музика в слушалките. Когато е екстроверт е тук и сега – за партита и градска култура; за красиви места със смях, искреност и вдъхновения.
Вярва безкомпромисно в добрия вкус и смята, че мисията на всеки е да развие такъв. Добрият вкус като естетика и поведение. Днес тя е тук и сега и на нашия сайт – за да пише за това, което възпитава и вдъхновява добрия вкус.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!