Абе, говори се, ама тихо, да не чуе някой…

Наведената главица като народопсихология, снишаването и говоренето по “щекотливи” теми “под сурдинка”, на маса, тииихииичко да не ни чуе някой, толкова са вкоренени в порите ни, че са станали втората ни природа. Да изразиш на всеослушание остро и критично мнение по някаква обществена тема все още е в графа “самонадеяност”, “хейт”, “мрънкане”, “нахалство”… Все още има и теми, и хора, за които се говори много внимателно. Дори в медиите.

Когато КТБ се превръщаше в пирамида с любезното съдействие на държавата, Цветан Василев се кичеше с титли “Банкер на годината” и наричаше Делян Пеевски “той ми е като син”, за банката, която днес всички наричат “банкомат”, и за мажоритарния й собственик, официално се пишеше и говореше само с добро. Всички знаеха, че около тази финансова институция много смърди, но затова не се говореше публично. Малцината медии, които дръзнаха да разровят блатото, биваха мачкани от институциите и смятани за луди от голяма част от обществото. “Ми, няма как”, “опасно е да се говори за това”, “знаеш как е” и “то и да говорим, какво ще променим, само ще навредим на себе си” бяха най-честите оправдания за навеждането и снишаването. После всички се разприказваха. Ама вече беше много късно. Сметката пак я плащат данъкоплатците.

Ей така, докато всички се спотайваме и политиканстваме на маса, пред очите ни рухват банки, сгради, палят тютюневи складове, дострояват Японския, събарят “Кино Сердика”, канят се да съборят Къщата с Ягодите, ако не рухне сама преди това… Държавата “под сурдинка” дава това-онова” на “едни хора” (често едни и същи), ако се наложи, може и нЕкое законче да промени, да е всичко чисто, нали. Ние “под сурдинка” мрънкаме, че “разпродадоха България”. “Онези хора” тихо-мълком после събарят, рушат, фалират, унищожават, палят това, което са им дали, за да построят мол, хотел, офис сграда… После държавата измрънква, че не знае кой точно е собственикът, институциите си прехвърлят отговорност, а всеки поотделно ни убеждава, че това не е работа на институцията Х. Естествено, че после бива “разпоредена” проверка, която нищо не цели да разкрие, а само да тупа топката, разчитайки на слабата ни памет. Мимоходом, някой ни обещава, че “всичко ще бъде възстановено”, “че е съставен протокол”, “че е сезирана прокуратурата и виновните ще бъдат наказани”. А после – битият – бит, вишните – пластмасови, събореното – развалина, изгореното – пепел.

През септември 2006, на емблематичната за София ул. Алабин се срина емблематична за столицата ни сграда, паметник на културата. Уби две момичета – 24-годишната Петрина Христова и 26-годишната Деница Ченишева, които минават оттам с колата си, докато сградата рухва. Малшансът да си роден в България и да минаваш покрай рушащ се паметник на културата, който смазва живота ти. Щото на тази територия, очевидно, нито човешкият живот е ценен, нито културата и паметниците й. На 19 септември тази година близките на Петрина и Деница ще оплачат за пореден път двете момичета. Тогава се навършват 10 години, откакто един паметник на културата ги уби. Междувременно осъдени за смъртта им няма. Делото се точи 10 години, смениха се 5-има прокурори, един от тях – Първолета Никова, през 2010 г. дори го прекрати с мотива, че няма престъпление. Манчо Иванов, един от четиримата подсъдими е в чужбина от 5 години. Това стана ясно преди време, на едно от безкрайните дела срещу него и още трима души в Софийски градски съд. Някак, пак между другото, стана ясно, че фирма “Хрисома” на Георги и Мая Кирчеви, собственик на сградата-убиец, е един от големите длъжници на КТБ. Дружеството е теглило 2 кредита от банката на обща стойност 1,67 млн. евро. Задълженията на “Хрисома” към КТБ не са погасени. Първият кредит на “Хрисома” е от януари 2004 година и е на стойност 971 000 евро. Вторият е от август 2004 г. и е за 700 000 евро. Точно с него “Хрисома” ООД е закупила сграда на централната столична улица “Алабин” 39. За опезпечение по кредита на “Хрисома” е използвана същата сграда убиец. По-късно цялото предприятие, което е с разнообразен предмет на дейност, е заложено в полза на КТБ. Към края на 2013 г. задълженията на “Хрисома” по договора за кредит към КТБ са 2,37 млн. лв., което означава, че за 10 години от главницата са изплатени едва 890 000 лв. Имам ясни спомени каква беше реакцията на държава и община, когато преди 10 години сградата рухна и уби двете момичета. Всички ни убеждаваха как фасадата ще бъде възстановена, как е сезирана прокуратурата, и протокол от проверката е съставен, и виновниците ще бъдат наказани. Е, който е минавал оттам, знае, че и до днес стои заградено, грозно, отблъскващо и зловещо.

В събота изгоряха емблематичните тютюневи складове, също паметник на културата, в европейската столица на културата Пловдив. След като една от най-красивите сгради беше почти изцяло съборена в един неделен следобед в началото на март тази година. Тогава бяха унищожени и стенописи на българския художник Вълчан Петров, които са обявени от БАН  за  изключителна ценност. За събарянето на тютюневия склад се разбра от социалните мрежи, където беше качен видеоклип. Сградата е част от проекта “Тютюневият град”, с който Пловдив спечели надпреварата за Европейска столица на културата през 2019 година. Сградата е строена през 20-те години на миналия век. Главният архитект на Пловдив Румен Русев тогава обясни, че през 2009 година е издал разрешение за събарянето на тютюневия склад. “Получих удостоверение от Министерството на културата, че сградата не е паметник”, поясни той. През 2014 г. Русев е презаверил разрешението за бутането на имота и на негово място да бъде построена нова сграда. През март първо излезе информация, че сградата е частна собственост. Заради допусната техническа грешка не била вписана като паметник на културата, а за ценност е била посочена съседна. Тази грешка трябвало да бъде поправена в понеделник – ден, след като сградата беше съборена. По-късно обаче Министерство на културата обяви, че сградата все пак е паметник на културата. Инспекторатът на Министерството тогава разпореди спиране на събарянето и сезира прокуратурата. “След анализ на събраните в хода на образуваното от Окръжна прокуратура – Пловдив по случая със събарянето на тютюневия склад досъдебно производство доказателства, които сочат на извършени в периода 04.10.2010 г. – 09.02.2016 г. множество фрапантни нарушения на разпоредбите на Закона за културното наследство,  днес към наказателна отговорност бяха привлечени Румен Русев – главен архитект на Община – Пловдив и Георги Бранеков – представител на „Одрин 8” ЕООД“, гласи съобщение от Прокуратурата от 22 юли тази година. През уикенда кметът на Пловдив Иван Тотев заяви, че “никой няма представа къде се намират собствениците на четирите опожарени постройки”. Заместник-градоначалникът Георги Маринов пък съобщи, че “тепърва ще се изясняват кои са собствениците”. Е, днес вече са изяснени – през последните години отделните сгради са били приватизирани от различни компании. Три от изгорелите постройки, попадащи в два имота, са на дружеството “Р.И.П.А” ООД (където е започнал пожара), а четвъртата сграда е на “Галакси пропърти груп”, посочи пловдивския градоначалник. Собственици на “Р.И.П.А” ООД са италианските граждани Паоло Каральо и Рикардо Каральо, показва справка в Търговския регистър. Акционери в компанията “Галакси пропърти груп”, която вече носи името “Галакси инвестмънт груп”, са основателите на “Винпром Пещера” Антон Щерев и Атанас Петров. Вече има и обвиняем – 44-годишен бездомник с криминални регистрации… “Под сурдинка” се говори за умишлен палеж… Ама само от уста на уста, моля ви се, това са недоказуеми неща. Пък ние в тази държава с клюки не се занимаваме. Разбира се, че отново получихме обещание, че складовете ще бъдат възстановени. Точно толкова, колкото Ветко Арабаджиев няма да надстрои бившия Японски хотел. Е, да не би да се съмнявате, моля Ви се, стига с тоя нихилизъм.

Кино “Сердика” и него го бутнаха в почивен ден. Отдавна се шушукаше, че му точат багера. Хотел щял да става. За Къщата на Ягодите от много време се намеква, че ще я съборят. Пак на същия принцип, от години се носи мълва, че Къщата на Яворов “едни хора” искат да я превърнат в пиано бар… Ма т’ва са все недоказуеми работи, обикновени клюки. Поне докато не станат реалност. Пък после ние ще плащаме поредния гяволък на някой, който вижда в паметниците на култура само и единствено едни кинти. Които, разправят, “не миришели”.

Та, “под сурдинка” да Ви кажа, лакомията, съчетана с простотия, на едните, и безхаберието и снишаването на другите, са вредни. И за живота, и  за здравето ни, и за културата и паметниците, и за историята, и за парите ни… Ама, тихичко, да не вземе да ни чуе някой!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!