Туитература – литература на шотове

Научихме се да общуваме бързо, да получаваме информацията бързо, не обичаме дълги статии и новини. Или трудно стигаме до края, а ако стигнем, то четем диагонално. Или просто се информираме от заглавието. Социалните мрежи ни уловиха и дресираха в кратка комуникация. Но има автори, които се стремят да ни убедят, че кратките съобщения могат да концентрират в себе си достатъчна и въздействаща информация. Стойностна и задълбочена. Ограниченията на Туитър за 140 символа пък създават една много предизвикателна среда, давайки началото на

Twitterатурата

Новият жанр в забързаната дигитална ера. Да кажеш много с малко думи. Да развиеш цяла теория в ограничен брой символи. Да отправиш разтърсващо послание. Да адресираш ярко проблем в два реда. Да обясниш Ницше в един хаштаг. Да пишеш съвременна философия в едно изречение. Да концентрираш света в кратки думи и “говореща” пунктуация. Жанр, който не е по силите на многомилионните драскачи в социалните мрежи.

Един от най-изявените автори в Туитър е Ерик Яросински, бивш професор по немска литература и философия в универостета в Пенсилвания. Той е авторът на Nein.Quarterly, акаунт в Туитър с аватар на карикатура на философа Теодор Адорно, носещ монокъл. Над 136 000 са последователите на професора, избрал Туитър пред академичната кариера. Професионално. Ето така:

“Но, наистина: какво й е хубавото на демокрацията, ако не си свободен да я разрушиш. Демократично.”

“Да, приятели, Twitter е последната ни надежда. Ето защо не ни остава никаква.” 

“Понеделник ви съобщава с прискърбие, че не се нуждае от вашата любов. Само от труда ви.”

“Едно леко напомняне: Няма нужда да се маскирате за Хелоуин. Вашето истинско чудовише е вътре във вас. И всеки, който ви обича, го знае.”

Много от неговите публикации наподобяват афоризмите от 19-ти век. Тази концентрирана форма на съдържание Яросински пренася в 21-ви век, като я обогатява с тона на модерния наблюдател. Заиграва се с актуалните събития през философията и сарказма. „Не се тревожете, хора. Тръмп няма да бъде избран за президент на САЩ. Той ще бъде избран за пост-демократичен корпоративен дикататор. На всички нас“ е един типичен за него туит. „Повечето неща, които казвам преминават границата на афоризма и шегата. И това е нарочно“, казва Яросински. „Това се случва без амбиция за истинност“.

И както уж няма амбиция за истинност, пише болезнено откровената и валидна с днешна дата тъжна истина:

“Е, спомнете си добрата новина: Ще забравим лошите новини в момента, в който дойдат по-лошите. Нека се надяваме, че ще е скоро.” 

Зад тези на пръв поглед цинични думи се крие дълбоко проникновение и остра провокация за  аудиторията. В толкова лимитиран формат, точният подбор на думи, пунктуацията, начина на изразяване и тонът имат огромно значение за въздействието върху читателя.

Един друг автор в Туитър Жан Ив Фрешет, познат и като директор на Института по сравнителна туитература, отбелязва, че Яросински се опитва да „поднесе нещо бавно в Туитър, където всичко се случва толкова бързо“. Туитовете летят и ни затрупват – новини, снимки, шеги, блиц-новини, клюки, съобщения от приятели, тролове и вярващи си таланти… и всичко това ни информира или “информира”. Туитературата обаче цели чрез своя тон и ярко послание да се открои в тази лавина от информация. И как да подминеш такова съобщение наистина?

“#ДаОпростимНещата. Има само два проблема със света днес. 1 – светът и 2 – днес. Три, ако броите и утре”.

Cg5wC-nWkAA3J9m

В друг свой туит, Яросински ни предупреждава: „В спешни случаи: Имайте предвид, че вашата философия може да свърши работата на чук. Който да разбие мечтите зад стъклото. #леканощ“. Е, хайде сега заспи, ако можеш. И това е целта на автора всъщност – да ни извади от   инерцията на паралелния ни живот в социалните мрежи.  „Аз гледам на това, което пиша като прекъсване на това, което някой си мисли, защото единствения контекст, който хората имат в Туитър е Туитър“, казва Яросински.

CYAGDY_WkAAoZq7

“#КакДаНамеримЩастието: Помислете, къде сте го виждали за последно. Проверете, дали все още е там. Ако не е, попитайте се защо е напуснало. Ако е там, попитайте се защо вие не сте останали.”, туитва Яросински. В дигиталния дебат за щастието участва и друг известен туитератор – мосю Пльо (Пиер Пол Пльо, една от онлайн персоните, зад която пише Фрешет): “Човек бързо се уморява да вярва в щастието. По-добре би било да стои неутрален. Тоест принизен. Или фино смлян. Размазан. Разпръскан. Унищожен.”

И в това именно е силата на туитературата. Да ни извади от унеса, да ни стресне, да ни събуди, да ни върне към реалността. Само в 140 символа. Ударно.

Франкофонски привкус към новия жанр привнасят Фрешет, който използва различни онлайн псевдоними, и група други поети, които са се заели сериозно да възродят хайку и други видове много кратка поезия в Туитър. Те са и създателите на Института за сравнителна туитература – „артисти, които задълбават в технологиите, за да видят какви сътресения могат да предизвикат‘‘. Директорът на “института” споделя: “Има нещо много интересно в това да вземеш това древно средство на човекшката интелигентност – езика, за да покажеш, че комплексността  на човешкия ум, може да бъде изразена и въпреки някои ограничения на новите технологии. И че между БиБиСи и Лейди Гага, съществува и този малък букет от поезия”. За него туитературата е още “нанолитература” и “цветята в наниза от информация”.

А ние успяваме ли да открием туитературата в потока туитър-халтура?

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!