Самотата на “надценената” истина

“Как е възможно, Господи, как е възможно да са мълчали и да са прикривали съученика си”

Факти: Година и половина съученици, близки и дори от директорът на училището, в което е учил, са прикривали Йоан Матев – 19-годишния младеж, заподозрян в убийството на 15-годишния Георги Игнатов в Борисовата градина на 2 юни 2015 година. Това стана ясно в петък по време на гледането на мярката за неотклонение на Матев, след като съдът изчете всички събрани доказателства по делото. Съучениците на Матев са го разпознали от записите от камерата, които бяха разпространени от полицията, но са мълчали. Според публикации в медиите, някои от децата споделили с директорката, но тя им забранила да казват каквото и да било. И лично посъветвала Йоан да си извади бележка, че не е бил на училище на 2 юни. Една от съученичките му обаче не издържа на напрежението, свързва се с Лора, приятелката на убития Георги, и информацията стига до полицията.

Размисъл: Толкова много хора бяха изненадани, скандализирани и потресени от мълчанието на другите и размахаха морализаторско пръстче в социалните мрежи, че чак се зачудих къде живеят тези блюстители и пазители на етиката, морала, нравствените ценности и истината и дали, случайно, не са кацнали предния ден с ракета от някоя от новооткритите планети. Учудвате се, казвате. Потресени сте. И не можете да повярвате, че толкова много хора са живели в лъжа и са прикривали потенциален убиец (докато съдът не се произнесе окончателно). Ама, вЕрно ли сме толкова учудени?! Добре, тогава се извинявам предварително на всички за следващите редове. Щото капаците, замитането под килима и слепотата са по-удобната поза, знам. Давам си сметка, че е болезнено да излезеш от стерилната среда, в която сам си се напъхал. И все пак:

  • Случайно да сте забелязали, че живеем във време и свят, в който лошите са тези, които изричат грозната истина на глас, а не тези, които я превръщат в грозна?
  • Евентуално да ви е направило впечатление, че политическата коректност, евфемизмите и откровеното лицемерие се превърнаха в единица мярка за толерантност, съпричастност, добри обноски и такт? В индулгенция за чиста съвест. Че живеем във време, когато е напълно достатъчно да наречеш сираците “деца, лишени от родителска грижа”, слепите – “незрящи”, инвалидите – “хора с увреждания”, циганите – “роми”, а чернокожите – “цветнокожи”. Да редактираш Астрид Линдгрен и бащата на Пипи Дългото чорапче да еволюира от “негърски крал” до “крал на Южните морета” и автоматично се превръщаш в доблестен, толерантен, хуманен индивид. Да, да, не е нужно да ти пука дали “децата, лишени от родителска грижа” днес живеят по-добре от “сираците” вчера. Достатъчно е да си “обереш” думите и да се самоцензурираш. Бързо и лесно като лайк във фейсбук. Като поискана прошка на Сирни Заговезни в социалните мрежи, eй така, по принцип, до всички в листата с приятели.
  • Дали пък не сте обърнали внимание, че толерираме на всички нива послушковците и натегачите, които роболепно се съгласяват винаги с всичко и всеки и мрънкат за несправедливостите само у дома, че хората, следващи покорно чужди повели и гледащи “шефа”, “висшестоящия”, “лидера” с кравешки поглед почти винаги се реализират чудесно и са много по-успешни от “инатливите” индивидуалисти, които, вярно, вършат повече работа, но не могат да си държат езика зад зъбите… Че наистина много по-често “наклонената главица сабя не я сече”…
  • Случайно да сте забелязали, че едни медии се опитаха да убият един учител с фалшива снимка и най-шумните “моралисти” млъкнаха и забравиха тази тема в момента, в който стана ясно, че снимката е изфабрикувана от болни мозъци и не е автентична? Никой не се потресе, че прокуратурата предпочете да постъпи йезуитски и да не потърси отговорност на никого.
  • Наистина ли ви е убегнало, че все още има родители, които заповядват на децата си: “я по-тихо, че ме излагаш пред хората”, че не сме мръднали на йота от фразите – тихо, да не ни чуят съседите, че на мнозина им е по-важно насилието, физическо или психическо, не да спре да се случва, а просто да остане тайна? Че “мълчанието е злато” е не просто поговорка, ами си е направо задължително условие за успех и приспособимост?
  • Нима не можете или не искате да се събудите от “будната кома”, да се огледате и да забележите, че Мерил Стрийп се оказа “надценена актриса” само защото изрече теза, която не се хареса на мнозина, че толкова много хора говорят за лустрация, за дългата ръка на ДС и за сенките от миналото, с които не можем да се преборим, а в същото време блокират другарчето във фейсбук, което не мисли като тях и го докладват, щото не са съгласни с последния му статус. И че една от малкото разлики “преди и сега” е, че днес просто няма кой да даде агентурно име на новите “пуритани”, които приемат чуждо мнение само ако съвпада с тяхното.
  • Или може би удобно забравихте, че преди малко повече от година всички, които харесаха паметника на Самуил, бяха публично обявени за “прости, клети селяни”, че през много кратки интервали в социалните мрежи различни отломки на разделеното ни общество разпространяват списъци на поредните “неудобни”, които всички дружно трябва да заклеймим. Че Фейсбук е пълен с “new wave фашисти”, които всеки ден крещят “щом не си с мен, си против мен”, “кой’т не скача с нас е “червен”, “гербераст”, “жълтопаветник”, “човек на Пеевски”, “рубладжия”, “десен фашизоид”, “умен и красив”, “пионка на САЩ” или каквото там се сетите… Че е модерно да наричаш “хейтър” всеки, който не харесва новата ти песен, клип, изява, напън за слава или политическа програма…

Мога да изброявам до утре. Но не в това е смисълът. Искам само да кажа, че днес да се правим на “ощипани моми” и “непорочни девици” и да се чудим: “как е възможно, Господи, как е възможно да са мълчали” или да размахваме пръст, да обвиняваме другите и да ги назидаваме с въпроса: “защо МЪЛЧАХТЕ, бе?!?!?” е също късогледо лицемерие. Което не предлага нито отговори, нито решения. Съучениците на Йоан са жертва на слепотата и покорството на обществото ни. На възрастните, които ги учат на “шшшшт, тихо, трябва да мълчим, да си траем и спотайваме”. Жертва са на лепкавия страх от истината, с който привикват да живеят от малки. На “мъртвата хватка” на Старшата, която ги превръща от деца с питащи очи във възрастни с празен поглед, онемели, бездушни и потънали в мъглата. В малка брънка от колелото на добре смазаната матрица, която възпроизвежда страхливци, които живеят с приспана съвест.

Едно момиче,  което не е “представителна извадка” и не е “мнозинство”, е постъпило според  човешките закони. Страх ме е за нея. Страх ме е, че мнозинството ще я смаже. Или че тя сама ще се задуши в самотата на “надценената” истина.

 

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Един коментар to “Самотата на “надценената” истина”

  1. a@b.com'

    февруари 28, 2017

    Полит-коректор Отговор

    “Чернокожите” все още са негри според тълковния речник.

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*