Какво се случва с феминистките в Мексико?

Много се говори за феминизъм, за равенство между половете и правата на жените. Темата придобива различни оттенъци в зависимост от националната политика на различните страни по въпроса. По-силно чуваме гласовете на жените от “по-отворените държави”, напоследък в светлината на прожекторите са мюсюлманките феминистки и техните виждания. Но проблемът е генерален със специфики на местата, в които държавите имат слаба правосъдна система, силна организирана престъпност и срастване на мафията с държавата. Ето как стоят нещата в Мексико.

Нада Вера била млада темпераментна жена. Майка й я наричала “сладко момиче”, а приятелите я определяли като убедена активистка. Тя учела във Веракрус, Халапа и била активен участник в студентските движения и в протестите в защита на природата на Веракрус. По една от местните онлайн телевизии “Ромпевиенто” тя попитала: “Колко журналисти бяха убити безнаказано? Колко студенти? Колко активисти? Колко защитници на човешките права бяха убити или отвлечени?”

1135866

На  31 юли 2015, на 32-годишна възраст тя е намерена убита в апартамент в един от по-бедните квартали на Мексико Сити, заедно с приятеля й Рубен Еспиноса, фотограф, който избягал от Веракрус – известен с даването на гласност на убийствата на журналисти – след като се почувствал заплашен. Съквартирантките й Йесения Кироз, Миле Вирджиния Мартин и тяхната чистачка Алехандра Негрете също били убити, а по телата на Нада, Йесения и Миле имало следи от изнасилване и измъчване.

“Телата им говорят” казва Карла Салас, адвокатката на семейството на Нада. “Това е специфичен тип насилие, приложен върху тях само поради факта, че са жени. Това ни позволява да го дефинираме като фемицид, което в никакъв случай не омаловажава факта, че може мотивът да е бил политически.”

Тези убийства са част от национален колапс на сигурността. Средно около 6 жени  биват убивани, като всички случаи показват, че част от мотивът за убийството им е бил полът.

Когато е обявено убийството на Рубен Еспироса, медиите съобщават, че в апартамента е имало и 4 жени, но не споменават имената им. След като се разбира, че Нада е била една от тях, случаят придобива и политически оттенък. Само няколко месеца преди трагичната й смърт тя е обвинила губернатора на града за участие в насилието, което опустошава държавата. “Държим отговорни Хавиер Дуерте де Охоа и кабинета му за всичко, което може да се случи на участниците или организаторите на подобни движения.” Това казва тя по повод кражба в офиса на една от организациите за защита на правата на жените.

Зачестилите убийстви с мотиви пол и политика разтърсиха нацията, а най-много повлияха на активистите и журналистите. “Осъзнахме, че сме в ръцете на наркотрафикантите, политиците и организираната престъпност и всяка от тези сили може да се саморазправи безнаказано с нас.”, казва Лулу Барера, активистка и феминистка.

1135865

Само седмица преди убийството Барера пристигнала в офиса на организацията “Справедливо равенство за жените”, където установила, че са били обрани. Тя нарича това “целенасочена атака”, тъй като са взети служебните компютри, а по-късно извършителите са се опитали да изтеглят от банковата им сметката половината от годишния бюджет на организацията. За Барера това е отчетлива обиди към работата им и това, което те правят – защитават жените в, както тя я нарича, “патриархалната правосъдна система”.

Социалните мрежи имат ключова роля в популяризирането на случая с обира и в защитата на правата на жените. Започната е кампанията #YoTeNombro в отговор на пропуска да бъдат споменати имената на убитите жени.

“Социалните мрежи ни помогнаха да изкараме на светло много проблеми, свързани с дискриминацията на основа пол, но също и донесоха много негативи за жените. Много от активистките получават заплахи, че ще бъдат убити, изнасилени, а също и снимки, изобразяващи насилие.”, казва Ацири Авила, от Националната мрежа  за защита на правата на жените в Мексико.

1135867

Миналата година една от изявените феминистки Луиса Велазкез закри акаунта си в Туитър, след като тролове я заплашиха, използвайки много лична информация за нея.

Тя казва: “Моите изказвания за жалост са изключение в Мексико – страна пълна с фемициди. Мнението ми е неудобно в тази страна, където животът на жените не струва нищо, където за хората е нормално да изчезват бусове, пълни с жени и никой не говори за това, където никой не е възмутен, където има хиляди разлепени плакати на издирвани жени.”

В опитите си да се справят с огромния национален проблем активисти и журналисти се обединяват, за да създадат по-сигурна мрежа, където да защитават критичните гласове от физическо изчезване.

Източник: Dazed
Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Малко са убитите феминистки! На фона на ширещата зараза с феминизъм, светът се задъхва от проблеми, а равноправието между половете срива жизнения стандарт и желанието на мъжа да работи на пълни обороти. Ако феминизмът се криминализира нещата ще си дойдат на мястото. В противен случай мъжете с право ще убиват феминистки и то 20 пъти повече, за да балансират нещата, и да мирясат жените, като разберат, че не струват колкото мъжете, и нямат място сред тях!

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!