“Undaily Bread” – снимките, които показват другата страна от историята на венецуелските бежанци

Един от най-популярните фотографски проекти в последно време, който обикаляше социалните мрежи и се споделяше от много хора, беше създаден с идеята да ни обърне внимание колко много храна консумираме за една седмица и колко много боклук изхвърляме. Автор на сериите снимки е фотографът Gregg Segal, а снимките му бяха обединени в проектите “7 Days of Garbage” и “Daily Bread”.

За “Daily Bread” той си партнира с преподавател в Станфордския университет в САЩ – д-р Мая Адам. Двамата се свързват с ученици от над 80 държави, които се съгласяват да се включват в проекта.

Деца от 7 до 11 години застават пред обектива на Gregg Segal заедно с храната, която са консумирали за период цяла седмица. От фотографиите си проличават много от културните разлики в храненето на децата.

3 години Gregg Segal обикаля света, за да завърши своя проект, който накрая беше публикуван като фотокнига “Daily Bread: What Kids Eat Around the World”.

След издаването на фотогкнигата и успешно завършеният проект, фотографът е забелязан от William Niño – арт директор, базиран в Богота, който има идея за създаването на серия фоторазкази за “другата страна от историята на венецуалските бежанци и мигранти“.

William Niño търси подкрепата на фотографа за осъществяването на подобна серия от кадри, която да покаже тежкото положение, в което изпадат стотиците бежанци и мигранти, които всеки ден преминават границата, търсейки закрила и по-добро бъдеще за своите деца.

Реалността за тяхното пътуване не се вижда в нито една статистика“, споделя той.

Така се ражда серията “Undaily Bread”, която разказва историята на 5 бежански семейства, които са оставили всичко зад себе си, за да могат да потърсят вариант за по-добър живот.

Нашите снимки имат за цел да донесат осведоменост за кризата, с която се сблъскаха тези хора по време на седемдневното си пътуване от границата до Богота, изобразявайки ги около нещата, които бяха взели от дома си, в допълнение с храната, която консумираха през това време“.

Другата част от историята на венецуелските бежанци:

Williams, на 7 години, сниман на 27 септември, 2019г. в Богота, Колумбия.

Пътува с майка си, с която бягат от Венецуела и изминават повече от 1000 километра, за да стигнат до Колумбия. Когато се запознава с фотографа, той му показва съсаната си раница. В нея носи няколко вещи, които е взел от дома си.

За седем дни, той и майка му ядат само хляб, няколко парчета плодове и вода.

Yosiahanny, заснета на 27 септември 2019г. в Богота, Колумбия.

Тя напуска Венецуела бременна и с двете си дъщери. Събрала достатъчно пари, тя опакова малко дрехи, библията си и едно плюшено мече. Съпругът й, който работи като охранител, ги чака в Богота. Макар, че парите не им стигат и са изгонени от временното жилище в Богота, Yosiahanny е благодарна, че се храни повече от веднъж на ден. „Това, което прави кризата поносима е любовта“, споделя тя.

Aleska, Arianny и Lucas, снимани на 27 септември, 2019г. в Богота, Колумбия.

В малък куфар Arianny приготвя малко дрехи, няколко играчки, лекарства, памперси, една бебешка бутилка, няколко снимки на роднини и библията си. С двете си деца – Lucas и Aleska тя изминава 976 километра от Маракайбо до Богота. Понякога са имали късмет да хванат автобус, давайки от парите си за храна.

Майката е решена да осигури по-добър живот на децата си. Сега продава бонбони на площад Боливар и макар да знае, че може да бъде и по-добре, казва, че поне животът е по-стабилен отколкото във Венецуела и децата й са в състояние да се хранят три пъти на ден. Както казва тя “това е благословия”.

Наталия Родригес, на 9 години, снимана на 27 септември 2019 г. в Богота, Колумбия.

Наталия изминава разстоянието от Баркисимето до Богота със своята майка. Взимат със себе си дрехи, одеяла и една книга с библейски истории. По време на седемдневното си пътуване Наталия е яла само хляб, бисквити, пакетиран чипс, вода сок, две близалки и един плод. Наталия е силно дете, но при този режим на хранене и без основните нужди, които се изискват за здравето на човек, животът й е подложен на съмнение.

Michell, 19 години, снимана на 27 септемри, 2019г. в Богота, Колумбия.

Michel е самотна майка, кяото изминава разстоянието от Венецуела до Богота с двете си малки деца и то два пъти.

Първият път, когато пристига е хваната и изпратена обратно в страната си.

Решена да намери начин и да осигури по-добър живот на децата си, тя прави втори опит.

Докато са на път, тя получава епилептичен припадък и губи съзнание. Този път, пътят до Богота им отнема 16 дни. В момента тя продава вестници в TransMilenio, макар дпарите да не стигат, за да покрие разходите по лекарствата си.

Портретите са направени в сътрудничество с ACNUR, Агенцията на Организацията на обединените нации за бежанци, с цел да помогнат за повишаване на осведомеността за тежкото положение на бежанците и за набиране на средства, необходими на майки и техните деца, за да посещават контролни прегледи и да получат основни медицински грижи.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!