100 семейства в експеримент за универсален базов доход

Идеята за универсалния базов доход (всеки гражданин получава определена, еднаква за всички месечна сума от държавата; безусловно, независимо дали работи или не) e “новото черно” за политици, икономисти, финансисти и изследователски организации. Дебатът в обществото предимно се случва в социалните мрежи, а правителства и местни власти внимателно опипват този нов модел на социална система, изкушени от огромната доза популизъм, с която е натоварен. Правителството на провинция Онтарио, Канада обещава да изпробва пилотно този модел на есен; във Финландия има работна група, която се опитва да разработи модела и след това той да бъде тестван в определен район, а днес, 5 юни 2016 г. швейцарците ще решат чрез референдум дали тази, за сега само утопия, да стане реалност.

geneva poster

Какво ще правите, ако някой друг се погрижи за вашия доход? Това гласи плакат, разположен върху 8000 кв.м. на женевския площад Плейнпале. 

Възможно е в не много далечно бъдеще този въпрос да стои пред голяма част от населението на планетата.

Именно затова в Силициевата долина базовият доход се превръща в мания. Дали защото там се случва технологичната революция, която води до икономически растеж, но унищожава работни места? Дали това не е индулгенция, която търсят инвеститорите в нови технологии, заради това, че автоматизираното и дигитализираното бъдеще ще заличи много професии, а безработните ще бъдат винаги повече от работните места? Дали наистина това е причината един от най-големите акселератори на стартиращи иновативни предприятия – Y Combinator да експериментира пилотно модела за срок от 6 месеца до една година със сто семейства от Оукланд?

От компанията избират Оукланд заради социално-икономическото му разнообразие, концентрация на богатство и силно осезаемо неравенство. Семействата ще бъдат избрани от целия икономически спектър и всеки член ще получава между 1000 и 2000 долара на месец – без ангажименти, без уловки.

“Мотивацията зад проекта е да се започне проучване на алтернативи на съществуващата система за социална защита”, споделя Елизабет Родос, директор на дъщерната нестопанска организация на компанията YC Research. “Ако технологията елиминира работни места или работните места продължават да стават все по-несигурни, ще се увеличи броя на хората, които няма да могат да свържат двата края с доходи от трудова дейност. Базовият доход е един от начините да се гарантира, че хората ще са в състояние да задоволят основните си нужди. Не сме сигурни как точно ще работи този модел, нито твърдим, че това е най-доброто решение. Ето защо решихме да проведем този експеримент.” Проучването ще тества методи на плащане и събиране на данни, както и дали парите отговарят на основните нужди на хората. Друг основен въпрос, на който изследването ще търси отговор, е: Как това ще се отрази на хората по отношение на “щастие, благополучие, финансово здраве, както и как ще прекарват времето си.” Данните от експеримента ще бъдат предоставени на изследователи и експерти от научни организации, както и методите на изследване и анализ, без обаче да се разкрива самоличността на участниците в проучването.

И въпреки че експериментът е още в процес и никой до сега не е доказвал чрез прилагане какви могат да бъдат реалните ефекти и дефекти на идеята, президентът на Y Combinator Сам Олтман е оптимистично настроен към бъдещето на базовия доход. “Доста съм уверен, че в някакъв момент в бъдещето … ние ще видим някоя версия на [базовия доход] в национален мащаб” и твърди, че “технологичните подобрения” предполагат намаляване на жизнените разходи и генериране на ресурси, които да извадят модела за универсален базов доход от настоящото му състояние на фискална фантазия.  Една базова икономическа сигурност, казва Олтман, може да “даде на хората свободата да преследват по-нататъшно образование или обучение, да намерят или просто да си създадат по-добра работа, и перспектива за бъдещето.”

А може би в бъдеще това би могло дори да предотврати бунт срещу роботите, които ще са  завзели нашите работни места.

Лично аз съм критик на идеята. Без да съм експерт, смятам, че:

  1. Публичните социални разходи ще бъдат несправедливо разпределени (аз и много хора около мен не се нуждаем от тази държавна помощ.);
  2. Мотивацията за трудова реализация рязко ще се понижи (вече имам проведен експеримент, а може би и Вие. Синът ми получава твърд базов доход от мен вече 6 месеца след като завърши три престижни европейски университета и търси не работа, а работата-мечта. Преди две седмици заяви – спри да ми даваш пари, това ме демотивира в някаква степен.);
  3. Не вярвам, че базовият доход би подобрил качеството на живот по отношение на личностно развитие и прекарване на свободното време (ако получаваш пари само за екзистенс минимум, то какво ще инвестираш в курсове, пътуване, културен живот или спорт.);
  4. Не ми се мисли какъв би бил фискалният ефект, ако 30% например от трудоспособното население легне на базов доход и не внася нищо в държавната хазна, т.е. от данъкоплатци се превърнат в данъкопийци. А дали ще са само 30%?
  5. Не съм съгласна да работя до полуда, за да издържам здрави и прави хора. Това не ми е справедливо.

А Вашето мнение?

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+1Pin on Pinterest0

Един коментар to “100 семейства в експеримент за универсален базов доход”

  1. Това се провежда в България, резултатите се виждат от всички. Говоря за помощите отпускани на Ромите. Много добре се вижда желанието им за работа, обучение, култура…

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*