Не го познавах лично. Уви. Но съм толкова омагьосана от личността му, че новината, че си е отишъл, ме опустоши. Нищо у хората не ме респектира толкова, колкото умението и талантът да обличат делата, каузите, идеите и мислите си в думи, които повличат, водят, дават път, смисъл и вяра. Вяра, че “може по-иначе, може”. Няма по-респектиращи хора от онези, чиито красиви думи се припокриват с делата им. Няма нищо по-достойно за уважение от хора с гръбнак. Доцент Кристиан Таков! Много е трудно да се пише за човек, който си служи със словото по начина, по който той го правеше. Много е мъчно да се пише за човек, пред чиито ум, интелект, осанка, харизма, класа, финес, достойнство и принципи благоговееш. Много е сложно да се пише за личност, която е повела толкова хора. И им е дала смисъл. Всяка негова реч е изкушаваща за цитиране. И препрочитане. Разцепваше тишината с истина, без да крещи. Разбиваше неправдата, прилежно загърната в разпоредби, правила и закони, без да сочи с пръст. “Върна на мода” умното, спокойно, смело говорене във времена, в които простотията, фоновият шум, кресливата демагогия, шикалкавенето и плакатните лозунги се котират много успешно. Доказа с действия, че смелите сърца с позиция не са излезли от употреба. Показа без поза и евтино маниерничене, че преподавателят може да бъде и будител, а гражданинът – духовен водач. Някак естествено ни научи, че скромността хич не е демоде. Че признанието и оценката, че си авторитет я дават другите. Че когато си изтъкан от смисъл, той остава и след теб. Че няма нужда да крещиш, когато думите ти отекват, а другите имат нужда да ги чуват. Че “историята се прави от личности”.
“Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация.
Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.
Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас.
Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш.
И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш.”
доц. Кристиан Таков към випуск 2010 година
След тези думи “сърцето ми знае”, че мога само да се преклоня и да благодаря за смисъла! Поклон, доцент Таков!
