Вангел Царухов – момчето, за което публиката на “#ПрочетиМи – лична поезия” даде своя глас

Той спечели публиката си убедително, с чувство за хумор и едновременно с това поетично. Някак леко му се получи, макар да си личеше много леко притеснение.

Вангел Царухов се появи на #ПрочетиМи-лична поезия, за да прочете три свои стихотворения. Пише от година и половина и казва, че това му дава уединението и спокойствието, което преди не е намирал. Поезията му засяга преживяванията на едно объркано момче и разказва истории на негови близки и приятели.

Оставам със себе си и премислям нещата, които се случват, а след това започвам да пиша и се освобождавам от емоциите. Това ми помага да мисля трезво и да се чувствам по-добре, по-продуктивен и по-щастлив. Най-голямото щастие за мен е, когато виждам как някой вниква в стиховете ми, разбира ги, става част от историите и намира себе си в някоя от разказаните случки. Докато има хора, които четат и чувстват аз ще продължавам да пиша“.

Днес публикуваме стиховете на Вангел като част от Наградата на публиката, която той спечели на #ПрочетиМи – лична поезия.

_________________

ДАР

Не мога да опиша как се чувствам,

защото не откривам точни думи.

Сърцето иска да твори изкуство,

а го спирам. Нима това не е безумие?

Със способност да открива и в най-тъмните

места

надежда, заслужаваща закрила,

опиянено от аромата на примамливи цветя

се подлъгва и избира карамфила.

Ала винаги от мъка то ранено поболява

и след всеки неуспешен негов поход

разумът се буди и отново му прощава,

споделя мъките му с тежък ропот.

И кога ще се научи, че минаваш ли през пламък

ще настъпиш и нагорещена жар.

Ако бе направено това сърце, дори от камък,

би било за мен един безценен дар.

_________________

ЩАСТИЕТО ОБИЧА

ТИШИНАТА

От хората съм чувал, има тайна,

която е решила куп проблеми.

Запазвала е любовта безкрайна

и сърца малки е превръщала в големи.

Обгръща всичко благо с топла гръд

и бди над него. Като своя рожба

обгрижва го и тук за първи път

щастието се изправя и прохожда.

Тук в ролята на тайна и на майка

превъплъщава се красиво тишината.

Подрежда всичко криво във мозайка

и цъфва нежен цвят насред душата.

И нека днес в душите мрачни наши

да цъфнат млади нежни цветове,

ледът от топлината да се плаши,

да се стопи и зимата във миг да спре.

Пред всички други аз ще премълча,

че щастието почука на вратата.

И моля те, пази с мен тишина,

защото щастието обича тишината.

_________________

ОБИЧАХ ТЕ

Обичах те, а ти така и не разбра.

Обичах те в света от мен измислен.

В небето ми най-ярката звезда,

ти правеше живота ми тъй смислен.

Обичах те по детски и невинно.

Обичах те във дълбините горски.

И подарявах ти сърцето си тъй свидно

във опити все пак да те докосне.

Обичах те, но ти не ме беляза.

Обичах те. Това крепи ме жив.

Далеч отидох, за да се предпазя,

да мога днес да бъда тъй щастлив.

Обичах те. Защо отдалечих се?

Обичах те, но в мен спотайвах страх

да не отвърнеш и обичта ми да утихне. Самотен,

но щастлив път аз избрах.

Обичах те и вечно ще го крия.

Обичах те и в сянка още тичам.

На дъното на този лист хартия

ще пише:  “Обичах те и още те обичам!”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!