Въртеливи, постъпателни движения

В България има регистрирани 315 партии. От тях 8 са парламентарно представени. За политическо нагаждане се говори отдавна… Решихме да проверим колко от главнодействащите лица в настоящия парламент са сменили политическата си принадлежност и в какви коалиции са участвали през последните години.

Меглена Кунева – Тя е министър по европейските въпроси в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев (2002-2006) и европейски комисар по защитата на потребителите в първата комисия на Жозе Мануел Барозу. През 2007 година е водач на евролистата на НДСВ, но предпочита да остане еврокомисар. След като напуска НДСВ през 2012 г., тя оглавява създадената от нея партия Движение „България на гражданите“ (ДБГ), която влиза в Народното събрание на изборите от 5 октомври 2014 г. като част от коалиция „Реформаторския блок”.

Корман Исмаилов – През 2006 година е избран за председател на младежкото ДПС. Остава на този пост до 2009 година, когато е избран за народен представител в 41-то НС от листата на ДПС. Бил е член на Централното оперативно бюро на ДПС. През април 2011 година е изключен от Движението за права и свободи. Причината – участието на Исмаилов в среща на Касим Дал /един от основателите на ДПС, зам.-председател на движението от 1993 до 2011 година. Изключен от партията през 2011 след публичен скандал с Ахмед Доган/ със симпатизанти в Търговище. На 1 декември 2012 година Корман Исмаилов и Касим Дал учредяват Национална партия Свобода и достойнство. Корман Исмаилов е народен представител от Коалиция Реформаторски блок и зам.-председател на парламентарната група.

Красимир Каракачанов – През 1997 година той е избран за народен предсавител от ОДС. По това време ВМРО е част от коалицията. Напуска парламентарната група през октомври 2000 година и става независим депутат. На парламентарните избори през 2001 година ВМРО-БНД, в коалиция с движение Георгьовден, не успява да премине 4-процентовата бариера и остава извън парламента. През 2005 година, на парламентарните избори, ВМРО влиза в коалиция Български народен съюз, заедно с БЗНС-НС на Анастасия Мозер и Съюз на свободните демократи на Стефан Софиянски. Коалицията е представена в парламента от 13 депутати, сред които и Красимир Каракачанов. През 2008 година ПП ВМРО-БНД заедно с ПП Лидер и Земеделски народен съюз формират коалиционното движение Напред, което се разпада и вместо с него, ВМРО-БНД влизат в коалиция с Ред, законност и справедливост. На президентските избори през 2011 г. ВМРО-БНД издига Красимир Каракачанов за кандидат за президент на България. Той получава 0.99% от гласовете на избирателите. На изборите за Европейски парламент през 2014 година партията е част от коалиция България без цензура-ВМРО-ЗНС-Георгьовден и печели 2 евродепутатски места – Николай Бареков от ББЦ и зам.-председателят на ВМРО-БНД Ангел Джамбазки. През юли 2014 година ПП НФСБ отправя покана към ПП ВМРО-БНД да се присъедини към коалиция Патриотичен Фронт. През август 2014 година ВМРО-БНД се оттегля от коалицията с ББЦ и подписва коалиционно споразумение за предсрочните избори на 5 октомви 2014 година с Патриотичен фронт. В него влизат 13 партии. В момента Красимир Каракачанов е зам.-председател на 43-то НС и народен представител от коалиция Патриотичен фронт.

Валери Симеонов – Един от създателите на СДС-Бургас. Кандидат за кмет на община Бургас от ПП Атака на местните избори през 2007 година, но губи на балотаж. Влиза като общински съветник от листата на Атака и е избран за председател на Общинския съвет в Бургас, с подкрепата на съветниците от ПП ГЕРБ. През януари 2009 година подава оставка и прекъсва отношенията си с Атака. Като причина Симеонов посочва подкрепата на ПП Атака за правителството на ГЕРБ. През 2011 г. е сред тримата учредители на ПП Национален фронт за спасение на България. В момента Валери Симеонов е народен представител от коалиция “Патриотичен фронт” и председател на парламентарната група. Коалиция ПФ, на която Симеонов е съпредседател, подписа коалиционно споразумение за съставяне на правителство с мандатоносител партия ГЕРБ.

Светлин Танчев – Народен представител от ПП ГЕРБ от юли 2009 година до февруари 2014, когато напуска парламентарната група на ГЕРБ, става независим депутат и заявява, че се присъединява към България без цензура на Николай Бареков. През юни 2014 година е избран за зам.-председател на ББЦ и областен лидер на партията в София. В момента е председател на парламентарната група на БДЦ – това е името на коалицията между ББЦ, ПП Лидер и Движение Георгьовден. Лидерът на ББЦ Николай Бареков се разграничи от БДЦ и в момента парламентарната група се състои от 3 партии и един независим независим депутат – Росен Петров. През февруари тази година Светлин Танчев обяви, че подава оставка като зам.-шеф на партия България без цензура, тъй като имал различия с шефа си Бареков.

Волен Сидеров – През 1989 г. Сидеров става член на т. нар. “Комитет 273”, както и на движение “Екогласност” и съдейства на Независимо дружество за защита правата на човека. По-късно се включва в СДС. В началото на 1990-те Волен Сидеров е главен редактор на вестник “Демокрация”. По-късно напуска и СДС, и вестник “Демокрация”.
През 2003 година Волен Сидеров е издигнат за кмет на София от Национално сдружение – Български земеделски народен съюз, с лидер Яне Янев. /По-късно НС-БЗНС е трансформирано в партия Ред, законност и справедливост./ Сидеров получава под 2000 гласа. През 2005 г. той се опитва да регистрира партия с името на предаването си – “Атака”. Регистрацията е забавена и Сидеров взима участие на изборите с няколко други националистически организации, обединени в Национален съюз Атака. През юли 2005 година ПП Атака е официално регистрирана. За неин лидер е избран Волен Сидеров. Той е народен представител в 40-то, 41-то Народно събрание, 42-то Народно събрание и 43-то Народно събрание.

Георги Първанов – Президент на България от 2002 до 2012 г. До избирането му за президент Първанов е народен представител и председател на Българската социалистическа партия. През 2010 година Първанов прави опит да създаде граждански проект, наречен АБВ. През 2012 година Първанов се изправя срещу Станишев в битка за лидерския пост на БСП. По време на 48-я Конгрес на партията обаче, президентът Първанов внезапно си прави отвод и отказва да участва в състезанието за първия пост в столетницита. В началото на 2014 година Първанов рестартира проекта АБВ. Ивайло Калфин – тогава евродепутат от левицата – заявява пълна подкрепа за АБВ. През март същата година БСП изключва от редиците си Първанов и Калфин. През месец май Ивайло Калфин повежда листата на АБВ за европейските избори. Движението на успява да прескочи 7-процентовата бариера и остава извън Европейския парламент. На парламентарните избори, регистрираната вече партия Алтернатива за Българско възраждане, получава 4.15% доверие и влиза в българския парламент. С днешна дата Ивайло Калфин е вицепремиер и министър на труда и социалната политика в кабинета “Борисов” 2. Преди дни президента Първанов подаде оставка като лидер на партията, която сам създаде. Оставката му беше приета, но лидерът на АБВ в оставка даде заявка, че може да се кандидатира за председател на АБВ отново.

Този списък не претендира за изчерпателност нито на лицата, нито на партиите, които са сменили. Списъкът на политици-скитници, които не са представени в 43-НС, е безкраен. За тях ще Ви припомним в отделна статия.

Сподели с приятели!Share on Facebook18Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Един коментар to “Въртеливи, постъпателни движения”

  1. Ееее, Волен, кандидат за кмет, издигнат от Яне Янев, ми дойде в повече… А Каракачанов май с всички е бил в коалиция!Валери все още не може да се определи приема ли подкрепа от ГЕРБ, напуска партии заради подкрепата на ГЕРБ или влиза в управлението с ГЕРБ…

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*