За манталитета, културата, бахура и зелето…

Факти: България изнася потенциала си в чужбина, а остава това, което “не става за чеп за зеле”. Това заяви народният представител от ГЕРБ и бивш министър на културата Вежди Рашидов пред БНТ. Той заяви, че не съжалява, че не е министър в сегашното правителство. Обясни, че е бил министър достатъчно дълго време и бил демотивиран от т.нар. “интелектуалци и платени протестъри”, които са критикували проектите му като “Ларгото” и “Квадрат 500” в София. “Сега същите хора са във властта на директорски позиции”, заяви депутатът.

Размисъл: Преди да започна да пиша този текст, дължа едно самопризнание. Аз съм от тези, които останаха тук, така че съм от тези, които Вежди Рашидов намира за по-неставащи от “чепа за зеле”. Да се знае. В конфликт на интереси съм, така да се каже. Защото би трябвало да съм обидена от думите на този човек, който ме представлява в Парламента. Мен и всички български граждани. Да сме обидени всички, които сме останали, макар че обидната квалификация е изречена от друг останал тук. Който явно прави някакво самопризнание. В лично качество обаче, никак не ме докосват подобни квалификации, пък и все си мисля, че човек често, без да иска, дава оценка сам на себе си. С изказа, маниера, поведението си, делата, с цялостното си творчество. Но… това изказване е цинично и провокира въпроси:

  • Защо България изнася потенциала си навън? И защо се превърна в “място за напускане” (по Георги Господинов)? Не са ли виновни и хората, управлявали България, сред които е и Вежди Рашидов? Не са ли виновни и творците, интелектуалците, имащите претенция и самочувствие на водачи, лидери на мнение… И, в този ред на мисли, не е ли време всички партии да изхвърлят вкисналото зеле от “бидоните си”? Щото вмирисва и малкото останало читаво?
  • Не е ли унизително да си избран за народен представител от шепа “неставащи за чеп за зеле”? Че и задължително да ги карат да гласуват тези, без грам потенциал? То, ако човек се информира от подобни изказвания, ще реши, че в България е страшна тегоба да си депутат, министър, зам.-министър или друг представител на властта, непосилна задача, голяма мъка, неблагодарна работа и всички се съгласяват да се мъчат само с насочено в слепочието им дуло на пистолет. Работиш 24 часа за някакви некадърни неблагодарници, ти си жертва и въобще “България не ме обича, пък аз съм е*ати пича” е положението и никой не иска доброволно да се подлага на този ужас. Пък не съм видяла вълна от оставки на измъчени депутати и министри, а на избори бързичко чакат да попаднат в партийната листа и да разчитат на благоволението на неставащите за нищо останали в България.
  • Каква е разликата между изказването на депутата от БСП Иво Христов за “дебилите” и това на “Вежди Рашидов” за “чепа за зеле”. И не трябва ли и БСП, и ГЕРБ да се възмутят с еднаква сила и да поискат  оставка и за двете “изпускания”? Или българската политика отдавна e на принципа “на нашето гардже всичко му е позволено, ама чуждото да внимава”? Народните представители от БСП чувстват ли се дебили? А депутатите от ГЕРБ по-неставащи и от чеп за зеле ли са?

И накрая: в същото интервю Рашидов заяви, че предпочита “свободията пред свободата”. Което идва да обясни много неща. Всъщност казва всичко. За манталитета, културата, бахура и зелето…

Сподели с приятели!Share on Facebook402Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “За манталитета, културата, бахура и зелето…”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*