“Вий книги ли читети ве, вий сти мноо зле”

5% от българите не са прочели нито една книга през живота си. Активно четящи са едва около 28% от пълнолетните. Около 12% са прочели до 10 книги през целия си живот, 16 на сто – до 100. Над 500 книги са прочели 14% от сънародниците ни.

Това сочат данни на Асоциация “Българска книга”.

За сравнение, най-големият седмичник у нас има тираж около 260 000 бройки и се чете.

57 на сто от българите гледат телевизия повече от три часа дневно. Това показва проучване, наречено “Бъдещето на телевизионната реклама” на Discovery Networks и Future Foundation.

Разпозна ли се? Да, точно ти, който постваш цитати от “Малкият принц” през ден във Facebook, но никога не си отварял книжката на Екзюпери. И ти, който всеки ден ни учиш от социалните мрежи, че “над околийския началник стоеше областният, над областния – министърът, над министъра – правителството, а над правителството – мафията – невидима, всемогъща и безчовечна!””, но не знаеш кой е Димитър Димов. И ти, за когото Кърт Вонегът, е „некъв със сложно име.“ Ами Тери Пратчет, който почина наскоро? Социалните мрежи рязко заприличаха на некролог, ама колко от всички “опечалени” са прочели поне една книга от този автор.

Ми, разбира се. Мноо по-яко е да прочетеш, че Николета се развежда, Преслава е болна, а еди-коя-си е останала без работа. И ти е кеф, щот и на тях им е гадно.

По-готинко е да гледаш сълзливи турски сапунки, чийто край е ясен още с началните надписи. Игри, които ти носят милиони, коли, къщи и разкошен живот, при това без да полагаш никакви усилия. Риалити предавания, в които гледаш какво яде и пие и с кого спи “БГ елитът”.

Пък и що да четеш. Не познаваш плейметка, която е чела книги. (Освен Паулу Коелю – макар и това да не е съвсем сигурно). Пък всички ги дават по телевизора, нали. И са супер известни. А и имат богати мъже, карат скъпи коли и си купуват парцалки само от Милано. Супер яко. Пък всички задръстенячки, които четат книги, са пълни лузърки. А и още от училище знаеш, че четенето е пълна скука.

Така де, кой чете книги в днешно време. Пъъълна загуба на време. А и Благо Джизъса е супер сладък, к’во като не чете. Аман от претенциозни хора, които ти обясняват колко били важни книгите. Дрън-дрън.

Пък и книгите са скъпи. Нямаш пари за такива глупости. На теб за мола едва ти стигат, за четене ще си харчиш парите. Библиотеки ли?! Кой ходи още по такива места?!? Има ли ги още изобщо? Това са некви глупости от времето на баба ти…

А време? Връщаш се пребит от работа, която на всичкото отгоре мразиш, ядеш нещо, качваш снимка на храната си във Facebook и лягаш да спиш. Или циклиш пред компютъра, щото си много изморен от глупостите в офиса и сега искаш нещо по-лекичко. Или разцъкваш с дистанционното да видиш “ония лигавите водещи на онова тъпо предаване, дето много те дразнят.”

Книги ли, аре стига вече!

 

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest1

4 Коментари

  1. Много добре предадена е жалката ни реалност. Това обаче, което ме тормози е, че онези, които не четат ще пропуснат дори и нея. В никой случай не твърдя, че подобни неща не бива да се пишат. Само ми е чудно какво бихме могли да направим ние, четящите, за да променим статуквото, вместо само да се дразним от него… Защото аз си мечтая за промяна…

  2. Много обичам, когато видимо интелигентни и будни хора се изказват по темата за масовото опростяване на народа. Хората са отчаяни и досадени, училищата ни учат на измислени легенди за Откриватели и Възрожденци, да цитираме Опълченците и да “издържаме” изпити, писани по антични стандарти. Твоят проблем е същият, какъвто е и на героя, когото адресираш: само виним, нареждаме и “разбираме”. Отворете се, не съдете, учете и заразявайте с интелект, интереси и страст.
    П.с. Простолюдие винаги е имало, интелектът е мутация.

  3. Тези, към които е насочена статията, едва ли ще я прочетат и разберат, за съжаление. За останалите, могат да се чувстват горди, че не отговарят на описанието, нещастни, че са заобиколени от толкова много идиоти и желание за промяна, но без идея как да я постигнат. И аз искам да съм заобградена от антиподите на това описание, но уви – все повече се убеждавам в послеписа на Ана, че интелектът е (изключително рядко срещана) мутация. И все пак съществува! Освен да се стараем да се заобгадим с такива “мутирали” хора, доколкото е възможно, не знам какво друго ни остава. Накрая може да живеем в нещо като резерват. Светът все повече заприличва на филма “Идиокрация”. Интелектът трябва да се размножава и разпространява, а т.нар. простолюдие да се ограничава от разпространение и да се образова в един идеален свят. Но светът, в който живеем, не е такъв. На практика се получава обратното. Проблемът е в световен мащаб, не само национален.
    Описания идеален свят е плод на мечти. Когато стане дума за решения, и аз като повечето философски настроени мечтатели се чувствам безсилна да предложи такива. Може би защото търся глобално решение за глобален проблем. Но ако всеки се постарае да промени поне към малко по-добро положението около себе си, в своя кръг, постепенно ще започенем да усещаме прогрес. Няма да се случи за един ден. Важен е подхода – не насаждане на вина и омраза, а разбиране, любов и искрено желание за помощ, без съдене, без презрение, без дразнещо и високомерно натрапване на гледна точка. И най-вече – събирайте се с умни хора и правете умни деца 🙂

  4. Интелектът е резултат на мутация, разбира се – това е установен и известен отдавна факт. В повечето случай мутацията е наслетствена … А иначе …, на невежите прлинадлежи царството небесно …

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!