Когато не си “говориш” с монитора. Урок по оцеляване сред омраза

Някак свикнахме с езика на омразата, с непрестанното разделение, с взаимните обвинения и атаките върху личността, а не срещу делата на тази личност. Епитети, етикети, грозни квалификации, коментари относно външността, възрастта, сексуалната ориентация. Лесно е анонимно да излееш цялата задържана агресия под нечия снимка, позиция, коментар… Сайтове и социални мрежи са истинска арена на всякакъв вид злобни нападки, а понякога на откровени лъжи и клевети. Толкова е разпространена анонимната лошотия, че дори не се учудваме на коментарите под статия, въпреки че често съдържат в себе си огромни дози агресия и озлобление. Ако някой си направи труда за един ден да изчете поне част от хилядите коментари в сайтовете, ще стане доброволен свидетел на множество варианти на анонимни съобщения, целящи грубо отношение и унижение над личността на други хора. Ще прочете коментари, които е трудно да се осмислят от емоционално интелигентен човек – пожелания за смърт, клетви, обиди по адрес на близките и децата на обругавана личност, “пожелания” за изнасилване, бой и всякакъв вид емоционално и физическо насилие. Виртуалното пространство все по-често имитира реалното. Онлайн комуникацията замества разговора очи в очи.

Способни ли сме обаче да останем равнодушни, когато срещу нас стои личността, подложена на атаките? Да изречем всички обиди по негов адрес, докато го гледаме в очите? Да излеем цялата помия върху конкретен човек, който стои до нас? Или да му прочетем злобно съобщение, адресирано до него. Дали тези, които обиждат и окалват други хора, всъщност не “плюят” някакъв имагинерен, колективен образ на тяхната представа на злото, защото обектът на нападките често е човек, който интернет агресорите не познават лично. Не са го срещали никога, не са общували с него в реалния свят. И дали комуникацията няма да се промени коренно, ако тази личност, която толкова лесно хулим виртуално, изведнъж  “оживее” пред нас и ни заговори?

Точно такъв експеримент е направен в Литва. В какво се състои? Англоговорящ чернокож мъж получава съобщение в социалната мрежа, което обаче е на литовски език. Той спира непознати литовци, които да му преведат полученото съобщение. От реакциите на хората стават ясни две основни неща:

1. Той е получил съобщение, изпълнено с език на омразата.

2. На непознатите хора им е много трудно и неприятно да му преведат точния текст на съобщението, защото знаят, че тези думи ще го наранят.

Чуждата омраза и злъч поражда внезапна, силна връзка между човека, получил съобщението и хората, които му превеждат чуждите думи. Те изпитват съжаление, искат да го защитят, успокоят, да му спестят унижението и обидата. И макар вербална агресия да не е тяхна, те изпитват срам и безпокойство от чуждите думи. Не могат да останат бездушни регистратори на чуждата агресия и равнодушно да изчетат обидните квалификации. Стават неволни свидетели на унижение над личността на непознат за тях човек. И това дълбоко ги наранява. Някои от тях отказват да му кажат какво точно е съдържанието на полученото съобщение. Други се извиняват за прочетеното.
Защото думите нараняват. От тях боли. А когато жертвата е срещу теб, неизбежно се появяват емптатията и състраданието. Съобщението във Фейсбук е грозно и обидно. Но човешката съпричастност винаги е красива. И не оставя никого безразличен.

Едно видеото за душата. С поука.

Видеоклипът е на английски, със субтитри на литовски език. Но тук нужда от думи няма. Дори да не разбирате езика, ще видите, че сърцата “говорят”. Достатъчно е да се вгледаме в лицата.

Сподели с приятели!Share on Facebook45Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Когато не си “говориш” с монитора. Урок по оцеляване сред омраза”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*