Във вселената на Лео и горските духове с Юлиан Атанасов

Юлиан Атанасов е роден през 1976 в Кюстендил. В интервюто, което следва, той описва деството си като един безгрижен, на моменти приказен период от живота му. Период, в който времето е застинало, а спомените за него са по-ясни от тези от по-скорошното минало. Този период, според мен, е и силно изразен във фотографското творчество на Юлиан. В кадрите от първата му самостоятелна изложба се забелязва силно чувство на носталгия, на блян и на безвремие. Един свят, който рядко може да се види с очи, той по-скоро съществува в съзнанието, като спомен или пък въображение. Изборът му да снима, проявава и копира аналогово не е самоцел, а е инструмент, начин на изразяване, чрез който тези чувства могат да се предадат най-достоверно. Но това не е всичко. Най-важното е, че както в характера на Юлиан, така и в творчеството му има много голяма искреност и неподправеност. Лео и горските духове не е просто изложба, а една приказна, интроспективна история към спомените и съзнанието на един артист.

Дамаванд, Иран

Разкажи ни малко повече за произхода си. От къде си? Какво ти беше детството?

Не е ли изумително, как ранното ни детство ни формира за цял живот? От годините, преди да тръгна на училище имам по-наситени и ясни сопомени, отколкото от преди няколко години. Коренът за въприятието на света около нас е в детството ни. Имахме една стара, импровизирано ремонтирана вила на 20 км. от Кюстендил. В някои зими колата не можеше да се качи до горе. Имам много ясни спомени от шейната, в която родителите ми ни дърпаха с брат ми. Във вилата нямаше баня и тоалетна, но това никога не съзадвало у мен чувство за неудобство. Къщата беше най-уютното място на света! От балкона вечер се виждаше най-красивото звездно небе, малко по-встрани от двора имаше изглед към Скакавишкия водопад. С брат ми по цял ден гонихме две магарета, за да ги яздим, но не помня родителите ни веднъж да са ни казали да внимаваме (а не е като да не съм виждал магаре да хвърля къч близо до главата на брат ми). Бяхме царе!

От кога си в Берлин и защо реши да се установиш точно там?

В Берлин останах след следването си във филмовата академия и въпреки, че минаха 20 години, все още не съм сигурен, че съм се установил. Берлин беше съвсем нов свят. Дълго имах чувстото, че не съм на мястото си и че между мен и хората в академията съществува непреодолима стена, но сега си давам сметка, че тази стена съм я изградил аз, не те.

Започнах да работя във филмови продукции. В училището снимахме страшно много. Академията всъщност тогава беше една истинска фабрика в добрия смилъл на думата. Много добре си спомнямам момента, когато бях в подготовка на втория си късометражен филм, когато страховете и несигурността ми излетяха. Не че сега нямам притеснения всеки път преди снимки, но тогава като че ли този комплекс кой съм аз и от къде идвам и как съм попаднал в това учлище изчезна. 

Север, Тюленово

Това ти е първа фотографска изложба. Кога, как и защо реши да покажеш своята фотография точно сега?

Още в академията имах желанието за фотоизложба. Но идеята започна да се изяснява преди няколко години. Всъщност радикално смених начина, по който снимам и гледам на фотографията, по времето, когато снимах тертия си игрален филм Островът. Започна да ми става по-ясно какво наистина ме интересува и какво целя. И чак сега набрах селекция, достатъчно хомогенна и добра, за да си заслужава да се покаже.

Каква роля играе тази изложба и изобщо фотографията в цялостното ти творчество и процес на работа?

Фотографията като ритъм е тоталната противоположност на работата ми в киното. Няма я тежестта на оценката на другите и отговорността към екип и режисьор. В работата ми като фотограф няма никаква суета и това ми дава много свобода. 

Хотел, Ботевград

Името на изложбата звучи като заглавие на филм. От къде идва? Кой е Лео?

Природата е много важна за мен. Не мога да си представя съществуване без усамотяване в гората. Когато съм в планината или в гората, изпитвам една безкрайна благодарност. За всичко, което е около мен. Заглавието дойде спонтанно, но то за мен отразява едновременно надеждата и меланхолията на изобразените места и хора в изложбата. 

Как техниката на снимане, проявявяване и копиране допринася към концепцията зад фотографиите ти?

Ограничаването в снимането ми дава възможност да съм по-буден и много по-селективен. Разчитам на съществуващата светлина и на цветовете и тоновете, които носи в себе си негативът, без да имам хиляди възможности за манипулация на картината в крайния й вид. Това ми дава и свобода.
 

Някои фотографи показват света какъвто е, други такъв какъвто биха искали да го видят. На тази ос от две крайности, ти къде би се позиционирал?

По-скоро може да се каже, че търся да изобразя един паралелен свят.

Елена, Самотраки

Изложбата на Юлиан Атанасов се открива на 08.11.2019 в КО-ОП и може да бъде видяна до 23.11.2019.

Линк към събитието тук

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Поздравления за автора Юлиян Атанасов. В очакване да видим снимано и “най-красивото звездно небе” на втората му успешна изложба!

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!