“Животът не принадлежи на онези, които чакат да умрат”

Когато майката на художника с италиано-канадски корени Tony Luciani не може да се грижи сама за себе си, заради напреднала възраст и влошено здраве, сина й става неин болногледач. На пълен работен ден. Но вместо да полага грижи единствено за тялото на майка си и за физиoлогическите й нужди, той отделя специално внимание на душата. Прави майка си част от своето изкуство. И резултатът не закъснява.
“Забелязах колко жива се чувстваше тя като участник в моите картини”, споделя Tony Luciani. “Нейната младост и ексцентричност започна отново да изпъкват на преден план”, допълва той.

И както може да се видите и от снимки, майката на Luciani изглежда истински жизнерадостна и щастлива, въпреки внушителната възраст от 90 години. Защото успява да види живота си през друг ъгъл. Да смени перспективата. Сама да разкъса етикетите, епитети и предразсъдъците, с които свързваме годините и остаряването. Чрез проекта синът й също преоткрива живеенето. И смисъла му: “Колкото повече хора се припознаят в история на мама, толкова повече хора, ще преосмислят живота, възрастта и старостта. Животът не принадлежи на онези, които чакат да умрат. Животът трябва да се живее!”

 

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!