Why so serious? и още няколко думи за свръхценното

Много се е изговорило и изписало за комплекси, малоценност, ниско самочувствие и самооценка, но замисляли ли сте се кое стои от другата страна на тази монета?

Както всяко нещо в човешката същност и чувството за малоценност си има своя брат-близнак с обратен знак. Това мило психично създанийце е усещането за свръхценност. Една от основните наши черти е, че постоянно се опитваме да показваме колко по-значими и добри сме, за да заглушим онова досадно тънко гласче от дъното на главата, което ни мрънка за това как е можело да се справим по-добре и от време на време крещи „…(постави името си тук)! Ама че си глупав/а!“ (както се казваше в един сериал). Може би по Земята все някъде има поне един човек, който е напълно доволен от себе си и въпреки че не се счита за по-добър от останалите, никога не се самосъжалява, няма нито комплекси, нито нужда да „ги избива“. Този съвършен нямащ нужда, нито от комплекси, нито от свръхценности човек по всяка вероятност е по-труден за откриване и по-митичен и от Йети, и от Чудовището от Лох Нес.

Та какво да правим ние останалите, за да се помирим с вечно мрънкащия ни двойник?

Най-напред разяснете на себе си, че в основата на всеки един комплекс и всяка една искрица на чувство за малоценност, стои не друго а желанието ни да бъдем по-добри от другите. Всяко едно хокане, че носът ми не е достатъчно хубав, се дължи на факта, че всъщност много ми се иска носът ми да е по-хубав от средностатистическия, иска ми се да бъда уникална и необикновена, различна спрямо другите и ми се ще да се намери някой, който да ме убеди в това. Разпознахте ли се?

Помнете, че всички сме склонни да преувеличаваме значимостта на собствените си провали, успехи, мъка, болка, обида и радост спрямо тези на другите.

Всеки един от нас е център на собствената си персонална вселена и е най-важното същество в тази вселена, с все багажа си. В това няма нищо лошо, дори напротив – прекрасно е да виждаш всеки ден хиляди, милиони, милиарди разноцветни вселени пренасяни от хората да се пресичат, сливат за малко, после пак да се разделят, да обменят цветове и шарки помежду си. Видяхте ли го? Уникалният колорит на човешките съзнания може да бъде най-красивото нещо, което сте виждали. Стига само да запомните, че всички тези вселени са еднакво важни за тези, които ги стопанисват, и всеки поглед в някоя от тях е чест, която другият човек ни е подарил. Няма по-красиви и по-грозни вселени, няма по какво да ги сравним, но има такива които са подобни на нашата и имат еднакви цветове или шарки, и други които са толкова различни, че чак са ни страшни и непознати. Без значение от това всяка една от тях е чудо сама по себе си. Вие сте чудо, аз съм чудо, всички ние и не е нужно да си мерим нито вселените, нито умовете, нито …

Съревнованието е прекрасен начин да растеш, но е много лош съветник за това как да се развиваш.

Стремежът да бъдеш най-добрия може да бъде изключително градивен, но може и да ни потопи в безконечна и дълга борба, която да опустоши целия ни вътрешен свят. Затова нека всичко е с мярка: „Аз се стремя да бъда най-добрия, но само докато това ме радва и то не на всяка цена!“. Истинските победители не подценяват успехите си, но и знаят, че щом един човек е способен на нещо, то и всеки друг го може, различно е само количеството и типа усилия, които ще трябва да вложи. Успехът така се превръща в една тънка и полезна сметка, колко трябва да дадем от себе си и колко ще ни даде това, което ще постигнем в замяна.

И накрая разбира се най-важното (няма да се бунтуваме срещу законите на драмата, разбира се):

Забавлявайте се! Усмихвайте се и се шегувайте повече със себе си и своите провали, недостатъци и пороци! Би било особена гордост за мен, ако някой от вас, които четете тази статия, бъде следващият Иисус, Ганди или дори Кадафи, но в интерес на истината дълбоко се съмнявам случаят да е такъв. Та помнете, светът спокойно може да си мине и без нечовешкия стремеж към съвършенство на който и да е от нас. Така че си починете, усмихнете се и се насладете на законите и парадоксите на своята собствена прекрасна и многолика вътрешна вселена!

(Why so serious?, англ. – Защо толкова сериозно?, бел. ред)
Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
321Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!