С Яна в страната на чудесата

Осъзнато търсено или не, детството е онази част от живота, която продължава по свой, някак упорит (за щастие) начин да върви невидимо, но осезаемо с нас през всички пътища, по които поемат изборите ни. То е островът, към който се отправяме, когато искаме да намерим сладка утеха или възвърнем поизгубени сетива. Там, където се докосваме до приказни светове, далеч от рутинното и за миг поне да срещнем отново истинската си, непредубедена същност.

По подобен начин в момента и аз, и ти, който четеш, сме се съсредоточили върху тези редове, за да се отдалечим от деня и дарим поне с мъничко красота душите си. И с оглед настъпващата пролет и живите картини, които скоро ще затрептят около нас, ще те срещнем с човек, отдаден точно на това – да създава светове и образи, греещи като ярки спомени, в които да се потопиш с удоволствие. Ако искаш за малко отново да усетиш детското, позволи на доверието си да ни хване за ръка и продължи да четеш нататък.

Първо ще ти я представим официално: Яна Попова е илюстратор на свободна практика, който живее и твори в Лондон (избор, направен по емоционални причини). Тя специализира основно в сферата на детските книги и илюстрации, изпълнени в игриви и ярки цветове и грабващи вниманието на малки и големи.

Като човек, който познаваме отдавна, ти я представяме и с няколко любопитни факта под линия: бързо и категорично тя напуска поста си в голяма корпорация, за да се отдаде на истинското си призвание; носител е на неизчерпаема енергия, детско любопитство и шумен смях; страстен сноубордист и пътешественик. И да, като едно чудо на природата тя е човек, който не знае какво е махмурлук (но това в кръга на приятелската шега). Останалото – от самата нея.

Нека започнем от самото начало – какво те накара да напуснеш сигурността и добре платената си работа, за да се впуснеш в преследване на една мечта?

Моята мечта беше в процес на развитие доста дълго време, докато работех в света на корпорациите. За съжаление, забързаното ежедневие ме възпрепятстваше да й се отдам напълно. Това, което даде финален тласък и ме накара да взема решението да последвам мечтата си, беше сериозен здравословен проблем, чието възстановяване беше доста продължително. След този случай и преживения шок взех решението, че не искам да се връщам към корпоративния сив свят и се отдадох изцяло на илюстрациите. След това никога не погледнах назад.

Илюстратор си на детски книжки и вярваме, че децата са най-взискателните клиенти. Разкажи ни как се случва творческия процес до крайната магия.

Това е абсолютно вярно. Илюстрирането на детски книжки определено не е за всеки и е в пъти по трудно, отколкото човек предполага. Трябва да обърнеш възприятията си така, че да можеш да се поставиш на мястото на децата, към които е насочена книжката и да успееш да грабнеш и задържиш вниманието им. Творческият процес започва с ръкописа на автора. За да приема поръчка, трябва историята да ме грабне, да мога да се впусна в нея, да си представя героите и различните локации в книжката.


След това започвам със скицирането на героите и първоначалния сториборд, с автора дискутираме резултатите и различните версии, търсим неща, които могат да се подобрят, за да се създаде наистина грабваща история, и когато има финално одобрение, започва работа с цвят и в детайл. Всеки един етап се дискутира от моя страна с автора и екип на издателството (ако има такова). След като илюстрациите са готови, се прави финален дизайн на книжката, предпечат и се изпраща за печат.

Кой е най-интересният проект, по който си работила?

Това е сложен въпрос… Сякаш да избереш кое е любимото ти дете (ха-ха). За щастие последните две години са доста натоварени, имах възможността да работя по доста интересни и вълнуващи проекти и ми е много трудно да избера най-интересния от тях. Всички са много вълнуващи и интересни за мен!

Работата на илюстратора изглежда супер уютна – човек, отдаден на тихото рисуване и уединението. Това ли е твоят ден?

Определен о е работа, изпълнена с уют, но моят ден никога не е тих. Противно на очакванията, аз определено не съм от хората, отдадени на тишината, точно обратното. Винаги, когато работя, звучи музика, денят ми започва в момента, в който от колоните ми излезе ритъм. Предпочитам да работя, заобиколена от музика, помага ми да се концентрирам. Тишината не е мой приятел, но се срещаме от време на време.

Кои автори те вдъхновяват и следиш?

Толкова много имена ми идват на ум! Има невероятно талантливи илюстратори, които ме вдъхновяват. Малка част от тях са David Litchfield, Anna Daviscourt, Beatrice Blue, Cesar Vergara, Victoria Ying и много други…



Oткраднахме от времето ти, докато участваше в Лондонското изложение на книгата. Сподели ни впечатленията си от него.

Да, тази година имах възможността да участвам в Лондонското изложение на книгата със свои произведения и каквото и да кажа, ще бъде малко. Цялото събитие е с невероятни мащаби. Имаше изложители от цял свят, като фокусът тази година беше върху Индонезия. Самото изложение е доста интересно, защото предлага невероятно много информация за издателската индустрия и какво е актуалното в нея в момента, какви са очакванията за следващите години.

Има множество възможности за създаване на контакти и също така различни семинари и срещи, в които всеки посетител може да вземе участие. Аз имах чудесната възможност да се запозная и разговарям с утвърдени в индустрията арт-директори, създадох нови бизнес възможности, срещнах се с много талантливи колеги и научих много нови и полезни неща. Едновременно изтощителни и адски зареждащи три дни.

За какво мечтае един илюстратор? Има ли порастване или вечното щастие за него е в детските книги?

Един илюстратор мечтае постоянно и за най-различни неща. Аз мечтая за това още дълго време да имам възможността да правя това, което обичам и да имам свободата да го правя. В сферата на илюстрацията и като цяло изкуството винаги има накъде да порастнеш. Всяка следваща книга, проект или поръчка те учи на нови неща, подобрява техниката ти и начина ти на работа. За някои израстването в професията е свързано със смяната на индустрията в която работят, но това е въпрос на личен избор. Да бъдеш илюстратор е професия, която носи щастие независимо от индустрията, и е професия в която постоянно се учиш и усъвършенстваш. А вечното щастие… То е там, където се чувстваш себе си.

Повече за Яна виж на www.yappyarts.com

Както и във Facebook и Instagram

_______________________

Лилия Угринова
Always and never the same.

Завършила “Изкуствознание” в Национална художествена академия, главен “виновник” да поставя равенство между минало и настояще. Дълго работи като копирайтър и коректор – цени думите с емоция, които тежат на място. Свикнала е да подслонява в себе си крайности и да ги опитомява в хармония. Определя се като странна смесица между интроверт и екстроверт; притежава сетива за детайли и интуиция за същност. Когато е интроверт се гмурва в книги, филми и изложби; в дълги разходки из улици с
вътрешен диалог и музика в слушалките. Когато е екстроверт е тук и сега – за партита и градска култура; за красиви места със смях, искреност и вдъхновения.
Вярва безкомпромисно в добрия вкус и смята, че мисията на всеки е да развие такъв. Добрият вкус като естетика и поведение. Днес тя е тук и сега и на нашия сайт – за да пише за това, което възпитава и вдъхновява добрия вкус.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!