“Има ад и мъка. И в мъката любов! Поклон!

Ако ме накарат да кажа името на един-единствен поет, чиято лирика вибрира в пълен синхрон с ритъма на сърцето ми, няма да се замисля. Първото име, което винаги ми изниква, е Пейо Яворов. Ако поискат от мен да кажа една-единствена любовна история, която ако се филмира, има всички шансове да спечели Оскар, първо ще се сетя за всепоглъщата,  обсебваща, страстна и страшна любов между Лора и Яворов. Ако някога ми се наложи да обяснявам защо соченето с пръст и раздаването на присъди от страна на обществото са вредни – пак с неговото име и с неговите думи ще си послужа – Яворов си отива огорчен от обвиненията, че е убил Лора. „Кой ме скъпи? Кой ме обича? Само пет-шест души приятели срещу цяла армия от хора, които ме гонят и мразят. Не, не! Целият ни род е такъв! Аз наистина мислех някога да дам истинските стихове, които зрееха в душата ми, но все оставях – кому ще бъде нужно! Сега ще направя друго – ще оставя завещание – всичко, което съм писал, трябва да го изгорят на гроба ми. И тоя гроб няма да бъде у нашенско. Ще замина с трена, на Цариброд ще си избърша обувките от праха на българската земя и там, в Сърбия, ще си тегля куршума…Нека там ме заровят – това ще ми е отплатата за всичко, което понесох. Това е най-хубавото, което мога да сторя. Не искам окалян и гладен да загина като просяк из софийските улици”…. Тази негова изповед винаги ме разстърсва, стяга гърлото ми и ме кара да се срамувам. Че не умеем да ценим големите си личности и таланти. Че и Яворов го признахме post-mortem…

И дори от сън да ме бутнат и ме накарат да кажа най-красивия любовен стих, създаван някога според мен,  пак няма да се замисля и ще промълвя:

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка —

и в мъката любов!

На днешната дата, преди 102 години, Яворов прекъсва живота си. Взема голяма доза отрова и се застрелва. Изстрел и отрова, които убиват тялото му. Впрочем, едни отровени, мъртви души са го убили приживе. А ние не бива да забравяме! Поклон, поете!

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към ““Има ад и мъка. И в мъката любов! Поклон!”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*