За хубавите целувки

Няма защо да повлиява зле на кариерата ми, целувката е нещо много хубаво“. Това са думи на Кубрат Пулев относно целувката му с репортерката Дженифър Равало, по прякор Джени Суши, след боксовия мач с Богдан Дину в САЩ. Г-н Пулев определено е прав – целувката наистина е много хубаво нещо. Но, това е само така, ако целуващите се имат взаимно съгласие да го правят.

Целувката имаше широк обществен отзвук, не само в България, но и по света. Множество медии я отразиха, Кубрат Пулев бе поставен в центъра на медиен скандал, а Дженифър Равало го обвини, че след това я е хванал за задните части и поиска състезателните му права да бъдат отнети, което доведе до временна забрана на Пулев за мачове в Калифорния. Реакциите на всичко това, както в повечето подобни случаи, бяха противоположни. Много хора осъдиха Кубрат Пулев за държанието му, но много други го защитиха и отхвърлиха нападките срещу него. В основата на защитата му се използваха много тропи, които са характерни за обществения дебат по подобни въпроси.

Най-често срещаното наблюдение може да се обобщи така – “репортерката си го искаше”. В негова подкрепа се използва това как е била облечена, какъв й бил прякорът, как изглеждала, с какво се занимавала и т.н. Подобни аргументи са колкото популярни, толкова и вредни. Как дадена жена се облича, как се снима, как изглежда и как се държи не я правят по никакъв начин виновна при случай на сексуален тормоз към нея. Това трябва да е ясно на всички, но за съжаление виждаме обратното – жертвата на сексуален тормоз бива превърната в главния виновник, докато извършителят бива защитен.

Други опити за защита, ако можем да ги наречем така, са твърденията базирани на хомофобия и негативност срещу по-прогресивните виждания на западните общества – “ако Кубрат беше целунал мъж, друго щяха да казват”, или “в днешно време явно е гнусно мъж да целуне жена”. Подобни твърдения са изключително ограничени и всъщност нямат нищо общо с темата, но представят събитията като пример за умиращите традиционни ценности и разврата на обществото. Реалността е, че ако Кубрат беше целунал мъж по същия начин, отзвукът щеше да е същият, и не, няма нищо гнусно в целувката между мъж и жена – стига и двамата да го желаят и да го намират за уместно. Сграбчването изневиделица за лицето и целуването насила по време на интервю определено не е уместно и не включва съгласие.

Различен тип защита са оправданията за емоционалното състояние на Пулев след мача. Адреналинът и емоциите го оправдавали за постъпката. Подобно твърдение е равносилно на това някой да каже, че ако си ядосан, това те оправдава да пребиеш някого. Такова мислене е абсурдно. Ние не сме животни и чувството за това кое е правилно и кое не, ако го имаме, не трябва да ни напуска по толкова лесен начин. В случая си личи, че Кубрат Пулев не е наясно кое е правилно.

Последно, твърдението, че само Андреа, като жена на Пулев, и Дженифър Равало, като потърпевша от целувката, имат право да му държат сметка, пропуска важна подробност, на която обърнах внимание в началото на текста – липсата на съгласие от едната страна. Тук идваме до същността на въпроса защо държанието на Пулев е неприемливо и защо обществото има право да изисква по-висок стандарт от него.

Това, че точно Дженифър Равало е потърпевша няма значение. Как се е облякла отново няма значение. Че се е присъединила към партито по-късно също няма значение. Как тя избира да действа след събитието няма значение. Тук не става дума за Дженифър Равало и Кубрат Пулев. Става дума за жена, която върши работата си и заслужава уважение, докато го прави, и за мъж, който си позволява да нарушава границите на личностните и професионалните отношения по изключително груб начин. Участващите са просто детайли. Ситуацията е проблемна. В нея Дженифър Равало представлява всички жени, защото трудно ще намерите жена, която да няма история за силно неуместно отношение спрямо нея от мъж. Свикнали сме да мислим, че неуместното държание спрямо жените е позволено, даже нещо повече – че е нормално и че жените го търсят. Неприлични коментари, нежелано докосване, неуважително отношение – все примери за държание, с което много от нас са свикнали и продължават да оправдават.

Защитата на Пулев и атаките срещу Дженифър Равало показват колко силно сме нормализирали подобно държание и колко ни е трудно да се отърсим от мисленето, че това не е нещо сериозно. То е сериозно, обаче. Сериозно е, защото с държанието си Пулев потъпква достойнството на репортерката и посланието от това е следното – ти не заслужаваш уважение, ти си нищо повече от жена, с която аз мога да правя каквото си поискам. Това личи и от отказа на Пулев да се извини и от отношението му към Дженифър Равало след случката.

Кубрат Пулев е световноизвестен и е пример за подражание в България. Не само той, но и всички ние трябва да сме наясно с отговорността, която идва с подобно влияние, и да очакваме по-високи стандарти на държание от това. Ако ние, като общество, не осъдим подобно отношение, то тогава ние подкрепяме неговото послание и ще трябва да живеем със срама от това.

___________________

Веселин Жеков

Името ми е Веселин Жеков и аз понякога мисля. Създадох блог, veselinzhekov.com, с който да предизвикам себе си и да започна да споделям със света мислите и наблюденията си. Следващата стъпка в това предизвикателството е сътрудничеството ми като гост автор с Shash.bg. Пиша анализи, фейлетони, очерци, от време на време и разкази. Целя да обогатя обществения дебат по наболели теми или да обърна внимание на проблеми, които намирам за важни, но не смятам, че получават необходимото внимание. Старая се да бъда критичен, фактологичен и справедлив, като съм винаги отворен за градивна критика, ако читателите ми преценят, че не спазвам някои от тези правила. Водещите ми принципи са честността, прагматизмът и здравият разум.”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!