Не си ти, когато не се променяш

Безобидно спречкване с приятел, невинно отправена критика или див семеен скандал, една от двете страни бурно заключва ”ами аз съм си такъв/такава”. J’adore, както иронично биха казали французите. Та и аз така. ”Обожавам” това вечно оправдание за всяка постъпка, която сякаш не заслужава и пет минути размишления и самоанализ.

Погледнато отстрани изглежда като объркана представа за това, че хората, които са заслужили да се нарекат твои “близки” са ти такива, защото те приемат такъв, какъвто си. Хубаво, разбира се, че най-ценните хора около нас са именно тези, които са ни обикнали в пакет с всичките ни странности, лудости, ако щеш, недостатъци и кофти навици… Ама, хайде да си го кажем направо – едното няма много общо с другото. Да си измиеш гузната съвест или пък да замажеш огромното си его с подобна реплика, не е най-правилното нещо, което можеш да направиш спрямо човека срещу теб, който със същия успех може да ти отвърне ”ми и аз пък съм си такъв/такава”. И финалът на подобен диалог, освен, че не е много красив, не достига и до кой знае какви важни смислови заключения. Какво, за Бога, значи ”аз съм си такъв”, когато си постъпил глупаво, незряло, прибързано, импулсивно, обидно и т.н.? Наистина ли се примиряваш с това кое си мислиш, че си? Не е важно само дали човекът срещу теб ще те приеме… важно е и ти къде и кога си се препарирал по пътя към личностното си развитие. Застинал в нищото гордо заявяваш, че видиш ли, това си си ти. Нищо и никой не е в сила да те промени, да те приема който иска и може, за другите вратата е отворена. Чудесно! Да ти напомня, че по тази врата могат да се изнижат и онези, чиято липса може да те промени завинаги. Малко самокритика никога не е излишна. За да те бута напред твоето истинско ”аз”, което осъзнава, че промяната и развитието са ни жизнено необходими крачки, които никога не трябва да спираме да правим. Иначе си хвърляй чорапите където пожелаеш, близките ти знаят, че ти си си такъв.

”Аз те обичам, Бийфи, въпреки нафуканото нищожество, в което си се превърнал след една многообещаваща младост и ранни зрели години. Желая ти доброто и искам да те видя щастлив.” /”Време за коктейли”, П.Г. Удхаус/.

Само в измислените сюжети, продължават да пият заедно. В реалния живот изглежда като затръшната врата.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!