Диагноза: номофобия

Винаги съм гледала с ирония на хора, които стават роби на вещите си. И не, нямам предвид да не пазим и ценим нищо, да хабим, трошим, пилеем и унищожаваме поголовно. Говоря за хора, които не лягат на дивана без да го завият с одеяло, за да не го изцапат, не си отлепят лепенката от дисплея на телефона, за да не го надраскат, обясняват, че не готвят, за да не изцапат котлона и всякакви подобни щуротии. Винаги ми е смешно и се чудя защо направо не спят на палатка, така домовете им винаги ще са чисти и нищичко никога няма да се изцапа или амортизира. Все си мисля, че вещите са създадени, за да служат на нас, а не обратното. В крайна сметка, както гласеше една реклама, “никоя пералня не си струва, ако няма игри”.

Така де, подминавах със снизходително пренебрежение всеки маниак на тема “вещи”. До онзи ден, в който оставих телефона си на ремонт. В гаранция, няма една година още, а ми създава много проблеми. Дотук добре. Телефон на ремонт. Но като чух консултантът да изрича: срокът за поправка е 1/един!!!/ месец, посърнах. Гледах като малко момиченце, на което са му взели куклата. Не спрях да мрънкам и хленча. “Ма много е един месец, ма аз какво ще правя без телефона си, ма няма ми ги контактите сега, ма аз не съм свикнала с тази операционна система….” Един час виснал нос, дуднене и оплакване… Аз, която винаги обяснявам, че не с предмети се живее, а с хора, че те са ми важни, че няма нито една джаджа, без която да не мога, подигравам се на всички, които постоянно са със забит в телефона си нос, мрънках и се жалвах все едно светът е свършил. И да, мога да си измисля куп оправдания, че живеем във време, когато телефонът става продължение на ръката ни, че ми е нужен, за да работя, че в момента половината ми контакти ги няма, да се жалвам, че срокът за ремонт е прекалено дълъг, че ми пречат да си изпълнявам спокойно ежедневни дейности… но всъщност си давам ясна сметка, че съм лигла, която е станала зависима от един телефон. Толкоз. И всякакви други обяснения са просто излишни. Неделна драма, заради смартфон, който е на поправка. И съм не по-малко нелепа от хората, които не си ползват печката, за да не я изцапат. Че най-големият бъг всъщност е в моята собствена система. “Разпознах се”. “Зависима от вещ с копчета и тъчскрийн”. Дори видях, че има специален термин за това – номофобия (no-mobile-phone phobia). Ужас. Самонаказвам се, признавайки си публично.

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Един коментар to “Диагноза: номофобия”

  1. Pechobanov@gmail.com'

    януари 27, 2017

    Чобан Отговор

    За щастие технологията е напреднала до там, че само с логването на един акаунт на новия/временен телефон могат да ти се възвърнат: контактите, запаметените пароли, отметките в браузъра, дори всички изтеглени апликации от предния телефон и техните настройки. Така че, ако номофобията е в напреднал стадии е хубаво предварително да се подготвиш за такава ситуация.

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*