Рентгенова снимка на здравеопазването

Що е то здравна грижа в България? То примери много, ама да се спрем на един с филмов сюжет. Трагедия ли е, комедия ли е, хорър или друг жанр, не можем да преценим вече. Едно е сигурно – и сериал може да произлезе от абсурдите у нас.

Значи, раждаш се ти в България, живееш, работиш, деца раждаш, плащаш си здравната осигуровка и така един ден се събуждаш на 70 години, с белодробно заболяване. Отиваш в болницата в Павликени, където лекарите ти назначават допълнително изследване със скенер. Казват ти, че трябва да отидеш пред кабинет 105 например и ти отиваш. Там, рентгеновата лаборантка те напъхва в скенера, за да ти направи изследването. Времето си минава, скенерът си свършва работата, но лаборантката – не. Въпреки че апаратът е нов (най-вероятно цяла делегация, съставена от здравен министър, заместниците му, народни представители, областен управител, кмет, директор на болница и прочее височайши лица са позирали до този ми ти скенер при пристигането му в павликенската болница, снимки са си правели с него, усмивки, репортерски въпроси, намигвания, шампанско, хляб, сол, мерудия, абе открили са го подобаващо този скенер) и е оборудван със специален звънец за сигнализация и призив към старшите лаборантки: “ето, готов съм с изследването, извадете пациента”, лаборантката Камелия Кръстева се запилява нещо и те забравя вътре. Какво се е случило, каква важна дейност е изпълнявала през това време лаборантката Кръстева, историята мълчи. Ама всичко може да е – я някой лекар я е заприказвал нещо, я е обсъждала рецепта за мусака с друга лаборантка или пък е отишла да изпуши една цигара в стаята на лаборантките… никой не знае. Ама така се запиляла, че 6 (шест) част ни вест, ни кост от нея. Пък ти си стоиш в скенера, пипва те клаустрофобията, чудиш се дали всъщност няма да си останеш тук до края на дните си. Вярно, намираш се в нов, модерен скенер със свирка, ама няма кой да чуе свирката, пък ти предпочиташ да излезеш от модерната апаратура и да си отидеш вкъщи.
През това време близките ти започват да се чудят какво става с теб, дали пък не приключи този твой преглед и отиват да те търсят в болницата. Дъщеря ти разбира, че си изчезнала от болницата. Лекарите също са в недоумение къде би могла да се дянеш. Ти също си в недоумение дали пък, евентуално, някой няма да те извади от принудителното лежане в скенер.
През това дъъълго време роднини, и лекари подават сигнал в полицията за изчезнал пациент. Започна акция по издирването ти. Издирват те, да! Пък ти се криеш в скенера!

6 часа по-късно идва развръзката – друга лаборантка те открива вързана за скенера и заключена в залата за изследвания.
Ти, още зашеметена от 6-часовия маратон, имаш нужда от въздух, слънце, витамин Д, вода, храна, глюкоза, антидепресанти за справяне с паник атаката и страховата невроза, но не! Получаваш извинения от целия екип на болница (колко мило!) и си освободена от потребителска такса за престоя си в лечебното заведение (щото, макар и удължен с 6 часа, той все пак е принудителен този престой, не е по твое желание, нали) – каква щедрост, каква емпатия, какви сърцати професионалисти!

После… после, дъщеря ти те мести в друга болница, в София този път. От медиите научаваш, че лаборантката Кръстева е излязла в болничен – разболяла си я един вид, от целия стрес около забравянето ти в скенера и като се върне стабилизирана на работа, в болницата ще бъде извършена проверка, ще бъде съставен “констативен протокол и виновната ще бъде наказана”.
Е, месец по-късно, пак от медиите научаваш, че въпросната лаборантка се е върнала на работа, стабилизирала се е вече и ще бъде наказана “със забележка (как можа да я забравиш, бе, Кръстева! Станахме за резил на медиите, примерно) и лишаване от допълнително материално стимулиране. Тоест коледен бонус може и да не вземе, пък може и да вземе, то кой ще го помни твоето забравяне в скенера до Коледа?!? Няма да я наказват по-тежко, защото за първи път забравя пациент в скенера, та затова й се разминава. Ако зачестят вързаните в апарата, ще го мислят. Засега толкоз.

Лицата и събитията в гореописаната случка хич не са случайни. Може и да звучи като виц, но не е. Мърлявщината на всички нива убива. Този път не буквално, Слава Богу! Въртим се в омагьосан кръг. От една страна са лаборантките ( в случая, може да ги заменим с медицински сестри, акушерки и т.н.) са с ниски заплати, с безумни смени, демотивирани, вечно мрънкащи и ходещи с нежелание на работа, маркират дейност /повечето, не всички, разбира се/ и си отмъщават на пациентите, сякаш те са им виновни. Но не напускат работа, защото, макар и ниски, това са единствените им доходи. Друга работа в Павликени трудно ще си намери лаборантката Кръстева/Иванова/Михайлова. Ръководството на болницата пък си трае, търпи цялата мърлявост и имитация на работа, защото “няма хора, бе, човек” и защото най-вероятно няма да намери заместник на лаборантката, ако я уволни дисциплинарно. Тя ще остане аут от пазара на труда, болницата пък – с една рентгенова лаборантка по-малко. Затова: “ще си мълчим”. А пациентката? Не произлиза опасност за нейното здраве, вследствие на забравянето й в скенера, “по данни на болницата”.

Толкоз! Да влиза следващия. И да се кръсти да се е наспала лаборантката Кръстева.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!