Земя на изследователи

Този месец, леко изморени от горещините, отправяме поглед с мисъл за прохлада към Южния полюс – там, където обитават малцина. Като човека, за който ще прочетеш в следващите редове.

Тони Тиляшева е един от най-алтернативните индивиди, които можеш да срещнеш по тази земя. Срещнеш силно казано, защото е доста трудно да я хванеш.

Различна и леко ексцентрична на външен вид, като мислене и поведение. Нужен ти е само един поглед, за да усетиш всепомитащата й страст за живот, енергията й на всички нива. Човек, който запомняш и искрено се надяваш да видиш отново; с който общуваш свободно и свойски като приятел от детството.

Кратката й биография се простира в дълги километри – на 18 напуска България, за да учи в Германия. Мюнхен не й достатъчен и затова кандидатства за зелена карта, която печели. Заминава за Лос Анджелис, където работи за BMW, при които кара стаж по време на следването си в баварската столица.

Корпоративният свят и продажбите обаче й идват в малко повече и, окрилена от внезапното вдъхновение на мечтите, прилежно сгъва униформата и се впуска в приключения.

Посоката е най-голямата й мечта – Антарктида. Континентът, от който не може просто ей така да си тръгнеш”.

И за да те вмъкнем в разговора ни по-долу, ти даваме кратка визитка на мястото, около което се завъртяха думите ни.

Антарктида е петият по големина континент, като с площ от 14 000 000 kм² изпреварва в класацията Европа и Австралия. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна надморска височина (средната височина на ледниковата покривка е 2040 м). 98% от територията е покрита с лед със средна дебелина 1,6 км, а температурите могат да достигнат до -89 °C.

В Антарктида могат да оцелеят само приспособени към студа растения и животни. Континентът остава почти непознат през целия 19 в. заради негостоприемната си природа, липсата на ценни ресурси и отдалечеността му от населените части на света.

Макар да няма постоянни жители, по всяко време там пребивават от 1000 до 5000 души от много държави, живеещи в станции, разпръснати из целия континент, в които се извършват изследвания в различни области на науката.

Как едно топло, българско сърце оцелява на най-студеното място на Земята? Тони е събеседник, благодарение на който душата ти полита над всичко, отправяйки се напред към вечния, широк хоризонт. Оставаме те да се увериш за това сам по-долу.

Как реши да заминеш за Антарктида?

Винаги съм искала да посетя 7те континента и по време на студентските ми години в Германия (завърших Мениджмънт на туризма) имах желание за сезонна работа на един от големите кораби, плаващи от Аржентина и Чили до Ледения континент. Уви, не ми се получи, вместо в Антарктида изкарах стажа си в хотел на Канарските острови. Около 10-тина години по-късно, отблъсната от корпоративния и материален свят, осъзнах, че времето ми е по-скъпо от парите и че ако искам да отида някъде, просто трябва да впрегна всичките си сили за това.

Потърсих в Гугъл работа в Антарктида, пред очите ми се появи National Science Foundation и буум вече знаех какво искам. Единственото, което трябваше да направя, бе да изчакам 2 години, за да взема американски паспорт и 56 молби за работа по-късно имах договор за работа в МакМърдо.

Работиш за Американската арктична програма. Как протича едно твое денонощие?

В МакМърдо работната седмица е 54 часа – последните 2 сезона работех 5 дни по 12-часови смени, от 6 до 6 или от 18 до 6 сутринта. Ставане 1 час преди работа, проверявам прогнозата за времето (това е от първо значение тук) обличам се и се впускам навън. Не закусвам, работният ден започва със среща за график на деня, фи-зарядка – задължителни 15 минути стречинг, разпределяне на задачите и или оставам в базата, или се отправям към леденото летище и прекарвам деня там. Вечеря, после в зависимост от енергийното ми ниво или почивам и се срещам с приятели, или отивам да спортувам, или пък на танци, 2 пъти в седмицата тренираме с хип-хоп група, наречена Special Project Other.

Aко почивам на следващия ден, може и да пийна няколко питиета.

Като цяло животът в МакМърдо може да бъде много социален, стига да искаш, разбира се. Пълно е с колоритни хора и непрекъснато се случват интересни неща.

Най-красивият и най-страшният момент, които си преживяла досега?

По принцип или в Антарктида? Защото за най-страшния веднага отговарям – преди една седмица видях перката на акула на 2 м от мен в Атлантическия океан, бях доста навътре, сама и с кайта, но падна вятърът и нямах нужното гориво за полет. Никога не съм чувствала такава мигновена и непосредствена заплаха за живота си. Ужасно чувство, излязох от водата със светлинна скорост.

Ако става въпрос за леда, най-красивият момент беше първият път, когато видях цветния танц на южното полярно сияние (Aurora Australis) на фона на Млечния път и милиардите звезди. Чувството е невероятно, все едно си на друга планета. 

Снимки: Stephen Allinger

Като цяло страшни моменти в Антрактида нямам много, мислила съм си понякога, че мога да загубя някой пръст от измръзване. Но най-много може би ме е било страх по време на полярната зима.

От края на февруари до края на август, когато е времетраенето й, има много малко полети до континента и общо взето, ако се случи нещо, трябва да се активира специална мисия да дойде самолет. Ако условията не са благоприятни, няма кацане. Това е положението – няма много мърдане от там. И винаги ме е било страх, ако нещо се случи с мой близък, че няма да мога да напусна континента. От Антарктида не можеш просто ей така да си тръгнеш.

Снимки: Stephen Allinger

На континента липсват цивилизацията и дигитализацията, без които не можем да си представим живота ни. Как се преодоляват чувството за откъснатост и самота?

С хобита, мечти и готини приятели. Животът на леда може да бъде самотен, но и много социален. Главната причина да се връщам в Антарктида са хората – “Ледените ми приятели“.

Създадох страхотни приятелства и с всеки следващ път обратно антарктическото ми семейство се уголемява. За много от нас Антарктида е като втори дом, има страшно много хора, които имат повече от 15 сезона зад гърба си. В такова малко общество хората доста бързо се усещат и опознават, било то за добро или зло. Някак има естествен подбор – кофти хората не се задържат много дълго. Има една, така да се каже, натурална селекция за готини и много талантливи хора.

Винаги има какво ново да научиш или да допринесеш за нещо хубаво. Имаме си пазар с ръчно изработени нещица, както и бенд – супер много музикално надарени хора, които изпълняват жива музика няколко пъти в месеца. Имаме денс група и състезания с Новозеландската база – дърпания с шейна (като с кучета) и такива с въже, и още – клас по фотография, филмов фестивал и какво ли още не….Кой каквото може и иска да го сподели с другите – прави клас и така скуката ни убягва.

Природата или човекът? Кой е господарят днес?

Първото нещо, което ми идва на ум е филмът Idiocracy. Нещата май натам отиват, ако не се вземат мерки. Повечето хора си мислят, че главните промени трябва да дойдат “от горе”, все някой друг е виновен, но по-важно е ние да се променим, да пазим и да чистим природата. Всеки един от нас може да допринесе за това и ефектът ще бъде огромен. Глобалното затопляне е истински проблем и е време да го вземам насериозно. Обратно към въпроса – природата, разбира се. Ние сме само преминаващи пътници – бъдещи динозаври. (В Антарктида най-много ми липсват дърветата, зеленият цвят!)

Най-важният урок, който научи в Антарктида?

Антарктида ме научи на толкова много – най-вече да съм по-добър гражданин на света (в буквалния смисъл на думата). Каквото и да правиш, прави го добре; каквото попитало, такова се обадило. Научи се на търпение и всичко можеш да постигнеш.

Научих се да съм по-отговорна към всичко наоколо – ако не си разделя боклука, моите приятели от Watse department идват, ще трябва да ровят и да го разделят. Ако продължавам да си хвърлям косата в тоалетната (всички го правим, а не трябва), ще запуша тръбите и приятелите ми – водопроводчиците ще идват да ми ги чистят. Ако не следвам обозначения маршрут и поставям живота си в опасност, поставям живота и на други хора в опасност. Ей такива неща.

И се научих, че е много готино да нямаш телефон – разговорите са много по-интересни и някакси имаш много повече време за себе си.

И след ветровете и ледовете – накъде искаш да вдигнеш платна?

На толкова много места ми се ходи. Засега планът ми е след поредния сезон в МакМърдо да прекарам малко време в Австралия и по островите в Тихия океан, Тонга по-специално. Ходи ми се и към Бразилия, Чили, Аржентина, Индонезия, Аляска. Списъкът е дълъг, само да сме здрави.

Приключенията на Тони са в Instagram.

___________________

Лилия Угринова
Always and never the same.

Завършила “Изкуствознание” в Национална художествена академия, главен “виновник” да поставя равенство между минало и настояще. Дълго работи като копирайтър и коректор – цени думите с емоция, които тежат на място. Свикнала е да подслонява в себе си крайности и да ги опитомява в хармония. Определя се като странна смесица между интроверт и екстроверт; притежава сетива за детайли и интуиция за същност. Когато е интроверт се гмурва в книги, филми и изложби; в дълги разходки из улици с
вътрешен диалог и музика в слушалките. Когато е екстроверт е тук и сега – за партита и градска култура; за красиви места със смях, искреност и вдъхновения.
Вярва безкомпромисно в добрия вкус и смята, че мисията на всеки е да развие такъв. Добрият вкус като естетика и поведение. Днес тя е тук и сега и на нашия сайт – за да пише за това, което възпитава и вдъхновява добрия вкус.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!