А Вие очи имате ли?!

2013 година. България на протестиращите. На можещите, знаещите, учещите. На хората с позиция, мнение и съвест. България на смелите, които застанаха с лицата и имената си. На тези, които извикаха “е, този път се оляхте.” На хората, които се бореха. Месеци наред. На активните, искащите, изискващите, търсещите промяна. На онези, които не се уплашиха от опорни точки, заплахи с уволнение, сочене с пръст. На хората, които преглътнаха грозните етикети, които се лепяха по техен адрес, и бяха на площада. България на тези, които не пестиха време, усилия, нерви, сълзи в името на една цел. Държавата на идеалистите. На мечтателите. България на всички, на които им пука. Страната на обединените от една кауза. България на неподправените послания. България на свободните. На гражданите. България на питащите #КОЙ.

2013 година. България на един списък с едни хора за едни срещи. България на задкулисието. На далаверата, аферата и лъжата. България на среща в 17h на дванайстия етаж с г-н Василев. Държавата на претопената съвест. Държавата на сделките под масата, тайните договорки, скритите преговори. България на “опорните точки”. Родината на “или гласувате, или кабинетът пада”. България на олигарсите. На оплетените като свински черва политици-журналисти-финансисти-бизнесмени-гуверньори-председатели на комисии за финансов надзор… Държавата на “той ми е като син”. България на онези, които превърнаха една банка в пирамида, а сега ни обясняват, че нищо не са знаели. България на нагаждачите, на онези, за които моралът е витиевато понятие. Държавата на излизащите през задните входове. България на една банка, един “кръг” и на придоврните им. Държавата на преференциалната лихва за нашите хора. На безграничната алчност и безграничната наглост. България на #КОЙ.

Такава беше България тогава. А днес… Пак е същото. Днес пак сме разделени. На търсещите отговори, на непримиримите, на обезверените, че нищо-няма-да-се-промени-никога, на гневните, на отчаяните, на изморените. На тези, на които още им пука.

И на онези, които сами се вкараха в обяснителен режим. Заради едни пари. На онези, с девиза “няма вечни приятели има вечни интереси.” На онези, които се стрелят помежду си с мръсни тетрадки и клипове на песни с фалшив, изкривен фалцет. Страната на цесиите, прихващанията, развалените договори и преместените пари в друга банка. На тетрадките, които цапат пръстите, докато ги разлистваш. На гузно гледащите. На нелепите оправдания. На обидните лъжи. На онези, които нямат очи. България на “ааа, тоя вече не ми е приятел…” България на #КОЙ.

Едната България е противна, отблъскваща и нагла. Толкова силно вони, че скоро зловонието ще изгони всички от онази, другата България. Ще останат само придворните за среща в 5, където и да се е преместил сборният пункт. Докато не се самоизядат. Всички.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!