“Ама къде ви е печатът от общината?”

Днес в София. Продаваме старата си кола и имаме уговорка с купувачите за среща при столичен нотариус, където да изповядаме сделката. Въоръжени сме с маски и дезинфектанти, бъдещите собственици на стария ни автомобил – също. Извънредна епидемична обстановка е, ние сме отговорни хора. Нотариусът също стриктно спазва всички заповеди на здравния министър, на открито сме, има изкарана маса пред вратата.
Съпругът ми носи всички необходими документи. Голям и малък талон, имаме застрахователна оценка, платежни нареждания за платен данък на колата до края на годината. Всичко е 6. Или поне така си мислим. Помощник-нотариус разглежда документите и казва на съпруга ми: “Нямате подпис и печат от общината върху бележките за платен данък”. “Да, защото сме платили по електронен път”, отговаря мъжът ми. “Да, но на нас ни искат подпис и печат от общината”, отговаря жената. Сделката не може да се осъществи. В държавата на МОКРИЯ ПЕЧАТ няма смисъл да плащаш онлайн, защото опашката и гишето не ти мърдат. Ни административна реформа, тъй шумно рекламирана от вицепремиера Томислав Дончев (щото нали всеки път като стане напечено и неблагодарния народ не оценява к’ъв късмет има да го управляват точно тези хора, ни пускат Дончев на “първа линия”, пък си прибират Дани-Кириловците, барабар с хумора и статусите им), ни епидемичната обстановка, ни иначе непрестанните призиви на лекари, щаб, здравен министър и който там се сетите за дистанция, избягване на физически контакти, плащане по електронен път, с цел улесняване на администрацията, нищо не може да ти спести срещата с опашката, гишето и отегчената леля зад него. Няма лабаво. Мокрият печат COVID-19 не може да го спре. Сега, що си плащал онлайн, като пак трябва да се наредиш на опашката, заедно с онези, които предпочитат да плащат на каса, не е ясно. На този въпрос никой няма отговор. Всъщност, отговорът е един – защото си идиот, който си мисли, че ще си спести време и разкарване, кисели физиономии и опашки, ноо проблемът си е изцяло, че за миг дори си се объркал така лошо.
Колата е продадена, сделката е изповядана, без печата не ни се размина. След 100 години, когато наследниците на Мъск имат градина с розови домати на Марс, хартията е само в музеите, за спомен, колите са безпилотни, летят, пеят, пръскат дезинфектант от въздуха и каквото там още е изобретило човечеството, тук някакви бедни, наивни хора ще стоят пред нотариуса, а той ще ги пита: “Ама къде ви е печатът от общината?”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!