Александър Тонев – актьорът, който все по-бързо върви към сърцето на голямата публика

Преди няколко седмици той получи номинация за наградата “Полет в изкуството”, която ежегодно се връчва от Фондация “Стоян Камбарев”. За хората, които от близо следят неговото развитие, това не е изненадваща новина, предвид сериозните роли, в които той се въплъщава и които разкриват впечатляващ талант.

Александър Тонев е млад актьор, чието присъствие обаче е толкова категорично, силно и видимо, че сякаш обитава сцената дълги години. Завършва НАТФИЗ, специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър”, в класа на проф. Иван Добчев, випуск 2019. След това сякаш ролите започват да се търкулят, а с тях и интересът към него нараства.

Виж още: Магнетичният актьор Александър Тонев с номинация за Наградата за Полет в Изкуството “Стоян Камбарев” 2021

Изявява се на някои от големите театрални сцени в София, както и на най-голямата – Народния театър, където играе в главна роля в спектакъла “Синът” от Фл. Зелер, режисьор Диана Добрева. Познаваме го още от ролята му на Силян в “Черна Дупка” на Горан Стефановски, княз Мишкин в “Идиот” в Сфумато, Трепльов в “Чайка” и Санчо Панса в “Дон Кихот” в Пазарджишкия театър. Извън сцената Александър Тонев играе във филма “Блаженият” на режисьора Станимир Трифонов, както и в няколко късометражни ленти.

“Синът”, фотограф: Стефан Щерев

Срещаме се за едно дълго чакано интервю, което сме благодарни, че все пак се случи!

Спомняш ли си първите трепети на сцената?

За първи път се качих на сцена на изпитите в НАТФИЗ, като не броя 2 кратки училищни изяви в 5 клас. Спомням си първите ми опити на сцената. Особено силни са моментите, когато за първи път усещаш, че се получава, но това е интимен момент, много трудно подлежащ на описание.

Държат ли те и сега тези емоции?

Да. Знам, че първите ми опити, в които съм усещал, че се е получило нещо истинско, ми дават мотивация и сили и до сега. В началото си по-чист. Нямаш голяма представа (даже никаква), от това какво трябва да бъде и се хвърляш смело, за да го откриеш. И до днес се опитвам да съхраня всичко това.

Виж още: За театъра като космос и трудните роли – Георги А. Богданов и Радослав Радев

Какво се е променило оттогава?

От това начало предполагам, че са се променили много неща. Най-вече съм се променил аз като човек. Все още разсъждавам така сякаш съм си същия, но е хубаво, когато се усещам, че не е така. Започвам да търся нови неща, които да ме задвижват като актьор, а и не само.

Фотограф: Беатрис Бочева

Какво от персонажите, които играеш остава да живее в теб и след тях?

Със всеки процес е различно. Понякога се случва някоя роля силно да ти повлияе. Предполагам, че това е хубаво. Така опознаваш самия себе си или пък добавяш или премахваш черти от характера си.

Кои са ролите, които най-силно са ти повлияли досега?

Роля, която силно ми е повлияла и по някакъв начин ме е изградила е тази на Силян от “Черна Дупка” на Горан Стефановски. Може би една от причините за това е, че я репетирахме 3 семестъра – почти три години. Професор Добчев ни говореше много неща през това време и аз се опитвах те да попиват в мен. Може би другата причина е, че това беше първият ми сериозен репетиционен, а и учебен процес. Сетивата ти са по-девствени. След това и други процеси ми влияеха силно, като този на “Идиот” на Достоевски например. Но някак първият спомен сякаш е по-жив и силен. Най-странното е, че това също се мени, въпреки че даден процес е свършил и представлението вече не се играе, то седи в главата ти, и понякога ти светва нещо. Споменът май е жив както и самият ти. Може би трябва да го оставяме да се променя заедно с нас

“Дон Кихот”, фотограф: Яна Лозева

Как те променя актьорството като човек?

Със сигурност ме обогатява. Чувствам се голям късметлия, че се занимавам именно с това. Това е нещо като път. Разширява кръгозора ми. Чувствам, че не седя на едно място. Дисциплинира ме. Забавлявам се. Откривам. Споделям.

Ти имаш талант и на художник, с какви емоции те зарежда рисуването и намираш ли време за това?

Рисувам рядко. Нямам много време. Понякога си представям, че рисувам нещо по-сериозно, на което да отделя повече внимание, но като че ли още не е дошъл момента. Иначе рисуването ме успокоява. Връща ме към някаква тишина и кондиция. Понякога ме лекува.

Какво рисува последно?

Нарисувах си един автопортрет преди няколко месеца.

“Дон Кихот”, фотограф: Яна Лозева

Кои са уроците или съветите на твоите преподаватели, които са се запечатали най-силно в съзнанието ти?

Аз съм голям късметлия и мисля, че срещнах своите учители. Винаги съм попадал на много добри преподаватели, още от художествената гимназия. Благодарен съм на моя проф. Иван Добчев за начина, по който ме въведе в театъра. И за отношението към което се е стремял да ни възпитава. Театърът е една огромна възможност и вселена. Понякога съм се чувствал така сякаш ни показваше заешката дупка на Алиса и ни подстрекаваше да “влезем” в нея. В момента не мога да се сетя за конкретен съвет. Спомням си колко се впечатлих веднъж, когато каза, че щом кажеш А следва Б. Сигурно звуча като страшен хлапак, но в крайна сметка така съм се чувствал. Може би няма лошо в това.

Коя е житейската роля, в която искаш най-много да се променяш?

Аз съм баща. Със сигурност това започва да ме променя, а и аз искам да се променям. Страхотно е. Надявам се да израствам в тази си роля. Просто да я усещам, колкото мога по-плътно.

Как гледаш на времето, в което живеем?

Не го гледам. (смее се) Шегувам се… Не знам… Май не съм от хората които най-добре усещат времето си. Разбира се, че има много неща, които не харесвам, но и пък обратното. Така че… По спомен ще цитирам една реплика от “В очакване на Годо” –  “Нашето време не е нито по-добро, нито по-лошо от времената преди нас. Така че няма смисъл да го обсъждаме.” И въпреки това, мисля че нашето време има много позитиви, много неща, за които са се борили хората преди нас, може би не бива да го забравяме. Човечеството е преминало през много по-сериозни и големи катастрофи. Не бива да се разглезваме. Важното е да сме здрави. Пожелавам го на всички ваши читатели от сърце.

________________

Виж още: Гледаме новия късометражен филм на Кеворк Асланян, който той подари на жените

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!