“Нямам аутокю пред мен, нямам и слушалки…”

Евродепутатът Андрей Новаков от ГЕРБ/ЕНП гостува в сутрешния блок на bTV “Тази сутрин”. На въпрос от водещия Антон Хекимян за отзвука в Европа по повод изтеклите записи с глас, приличащ на този на премиера, снимки, които министър-председателят потвърди, че са от неговата спалня и темата за т.нар. “къща в Барселона”, Новаков отговори:
“Държите да си говорим за Елена Йончева цяла сутрин ми се струва“, и допълни: “Нямам аутокю пред мен, нямам и слушалки. Готов съм да отговарям на всичко”. “Правите внушения с реплики към мен, че нещо пишело на аутокюто. Аз не виждам какво пише в аутокюто, вие виждате ли”, попита Хекимян и поиска на два пъти от Новаков да прочете текста. Нещо, което евродепутатът не направи, но зрителите видяха текста. 

“Ама, вие защо решихте, че се отнася за вас”, каза той.

“Ние двамата си говорим”, отговори Хекимян, а Новаков обясни, че искал да каже, че няма откъде да чете и не знаел нещо повече.

Поведението на Андрей Новаков не е нито ново, нито невиждано, нито нечувано. То също напомня на “стар рефлекс”, а именно да се внушава, че на журналистите някой им спуска въпросите я в аутокю, я в слушалка. Абе, “отгоре” някъде. Нормалните, неудобни въпроси се третират като мръсни поръчки. Отдавна. От политици от всякакви цветове и от всякакъв калибър. Този подход се налага от години. И е обиден колкото за журналистите, още повече за публиката. Стар, грозен опит за подмяна на темата (иначе всички влизат в студиата с претенцията, че са там, защото хората пред телевизорите “имат право да научат фактите, да се запознаят с истината”, каза го и Новаков днес, по друга тема), да внушат зависимости (без доказателства, без стъпване върху фактите, на които иначе много държат), да вкарат в обяснителен режим питащия и въпросите му да олекнат. На мен това поведение ми прилича на онзи стар виц: “пък ти после обяснявай, че нямаш сестра”. Трудно ще ми бъде да изброя всички политици, които са си служили с този похват през последните години. Смешното, тъжното и жалкото е друго.

  1. Че политици с амбиции и претенции, какъвто е Андрей Новаков, спомагат много за принизяването на медиите до селски мегдан. Нищо, че през останалото време същият говори за Европа, ценности, национално самочувствие и морал.
  2. Това поведение не е неволна комуникационна грешка (макар че и такава да е, пак е признак и пример за манталитет, липса на уважение към аудиторията най-вече, а и нагледен пример за липси всякакви), това поведение граничи със самозабравяне, с опит за бягане от въпроси с хвърляне на кал (без доказателства) по онзи, в когото към дадения момент съзираме опонент. (Защото задава въпроси?!?)
  3. Отношението към медиите и към журналистите е избор. Цивилизационен. Дори когато ти е некомфортно, неудобно, неприятно да чуваш конкретни въпроси. Нуждата от питащи журналисти в последните години се разбира, едва когато политикът Х е “паднал”. ((Гледам Цветанов например е много разтревожен за свободата на словото). Тогава рязко се сменят представите за това кой честен, кой свестен, на кого му спускат въпроси, опорки и теми. 
  4. Всички политици (без значение от цвят, национално или европейско представителство, позиция и т.н.) имат нужда от питащи журналисти. Това някак се разбира по трудния начин. Иначе изобщо няма нужда от тази професия. Другото е снижен дебат и ниска топка. Която рано или късно се връща със засилка при теб.
  5. Журналистите също имат огромна вина за подобни “изпуснати” думи. Че да питаш е демоде. Че да не пиарстваш на политици е ретро. Че няма гилдия, която да скочи и да защити колега. Без значение от името му.

Лесно е да се правят внушения. Трудно се отговаря на въпроси, които не искаме да чуваме. Никой не печели в дългосрочен план от омаскаряването на медиите. Малката “победа” за един днес е загуба всички. За аудиторията, за медиите, за демокрацията. И за временния победител даже. 

 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!