Биляна Славейкова за коктейлите, успеха, обективните хора и правилните решения

Тя е един от пишещите хора у нас, на които периодично отделям специално време, в което почти ритуално чета всичко, което съм пропуснала. Така е вече от достатъчно време, за да съм сигурна, че ме е спечелила като читател, последовател, слушател и ако ще един ден – гласоподавател. Биляна Славейкова, която повечето познават като Бибонс, е онова момиче, което преди време се “откъсна” и образува малък остров със собствена форма на управление, който обаче съвсем не се отдели от света, а се превърна в задължителна дестинация за всеки, проследяващ живота в социалните мрежи. Нейният блог, както и профилът й в Instagram, са пълни с интересно съдържание, което освен да дава храна за размисъл, то и обогатява, и увлича с мега яка визия и стил. Който си го може, си го може, шапки долу!

Ако и ти я следиш в социалните мрежи, то си наясно, че отново е на родна земя и точно сега и ние се вредихме за хубав разговор, който точно, защото нямаше как да се случи с коктейли в ръка, започва именно с тях!

Някак инстинктивно ми се иска с тема за напитки да започнем. Може би, защото това интервю няма как да се случи в бар с коктейли в ръка, но така и така знам, че са ти страст, да започнем оттам – дай ни идеи за 3 коктейла, които според теб пасват за различен тип настроения?

Все си мисля, че коктейли се пият, когато настроението ти е готино и отгоре на това – го споделяш с някого това готино настроение. Само за себе си рядко ще извадя шейкъра, максимум негрони за пастата да направя, но да си признаем – италианската храна го заслужава. Иначе в момента транзитирам от зимните към летните си любими коктейли и свързващото звено е мезкалът (родственик на текилата, ама опушената версия), който кажи-речи само в салата не съм го сложила още (смее се). Хубавото му е, че с него можеш да направиш както обикновен пухкав сауър, който пак да се усеща специален, така и нещо една идея по-засукано като баланс на вкусовете. Едно такова е Los Altos (рецептата е от любимата ми коктейлна книгата Spot at the Bar) като основното комбо е сладостта на ананас с опушения вкус на мезкал – останалите съставки са сок от лайм, захарен сироп и сода.

Фотограф: Даниела Йорданова

Като говорим за магически комбинации, пък макар и вкусови, кое ти самата в живота си си успяла да комбинираш по най-добрия начин?

Вчера ми попадна един текст със списък на най-странните комбинации от храни, до които ни е докарала изолацията и родната ни диня със сирене, например – нищо не е – можеш ли да си представиш, че някой яде хумус с шоколад или слага кетчуп на ваниловия сладолед? Но по темата! В живота балансите ми куцат повече от тези в коктейлите, но и в живота като в коктейлите – каквото си направиш с желание, на теб си ти е вкусно да си го изпиеш, пък ако ще и да не е перфектно. Към момента сякаш неочаквано добре се комбинират сравнително интровертния ми характер и всичките ми екстровертни занимания.

Кое при теб може да “прелее чашата”?

Генерално съм супер спокоен човек. Не обичам драма – само драматични кадри в Instagram. Имам обаче ежедневни епизоди, в които прочитам нещо и си казвам “добре, толкова ли се провалихме като човечество, като общество?”. Много чаши преляха в последната година и се надявам това да се усети на 04 април.

Какво те стимулира преди години да се откъснеш от познатата среда и да започнеш да работиш за себе си?

Фотограф: Дана Толеш

Истината е, че аз никога не съм се откъсвала емоционално от познатата си среда, защото независимо от смяната на “сетъпа”, средата ми остана същата. Завършила съм журналистика и от семестър първи в университета работя в различни медии. Именно в онзи начален период срещнах и много от хората, с които се случва да работя (пък и да се забавлявам) и сега. И това до ден днешен ми създава щастие – виждаме се и се сещаме за някой брой или материал, който сме правили заедно и още съществува някъде там на хартия. В онзи вид на медийната среда обаче, не виждах накъде мога да се развивам – списанията във вида, в който се вълнувах за тях, окапваха едно по едно. Възможността “сам да си си медия” беше моят начин да си следвам линията, да си използвам натрупаните уменията, но и да си отворя пространство, време и въздух да тествам различни неща и извън тази сфера – имах известна авантюра с теха, отвори ми се възможност да пътувам много…

Кога почувства, че това е било правилното решение?

Начинът ми да определям “правилното” от дистанция е като се опитвам да си представя как щеше да изглежда животът ми “ако” бях постъпила другояче. Ама така – в детайли, със звук и визуално да си го представя. В момента се усещам, където трябва и не ми е тревожно какво е можело да бъде. Ако това е правилното място, може би до него ме е отвело правилното решение.

Кои са твоите вътрешни сигнали, които ти подсказват, че е време за промяна?

От тези хора съм, които имат непрекъсната нужда от промяна – няма да ви казвам колко пъти пренаредих хола в последните три седмици. Малко като в онзи мит за акулите, че ако спрат да се движат – умират. Не е вярно (нито за мен, нито за акулите), но за целите на метафората да се престорим, че е (смее се). Ей така се усещам. На мен по-скоро ми трябва вътрешен сигнал кога да се поспра, защото не мога да чакам, червените лампички в живота все ги пропускам и това ми навлича главоболия.

Писателят Анатол Франц има една много хубава мисъл: “Някои успяват, защото такава е съдбата им. Повечето успяват, защото такова е решението им.

Със сигурност всички са свършили работата.

Фотограф: Даниела Йорданова

Какво е твоето отношение относно успеха и докъде са те довели решенията, които си взимала досега?

Темата за успеха откровено ме стресира. Първо, защото аз не съм особено амбициозен човек, а усещам натиск, че трябва да бъдеш такъв, за да ти се получават нещата наистина големи. Чувствам се част от група, която сме хората някъде посредата – между пасивните и амбициозните – и за нас сякаш даже няма дума – никой не се занимава с нас. Не пречим с мързела си, не пречим с пренавитостта си. Харесва ми да си мисля, че в света ни още има място за тих успех, без да си натиснал до долу педала на амбициите и всички да са чули, че минаваш. Второ, искрено ме фрустрира как успехът е територия, която ексклузивно се свързва с постигането на някакви професионални таргети. Хората, които ме познават знаят, че аз не съм най-семейно ориентирания човек и въпреки че горното не е камък в моята градинка, го намирам нечестно, да не кажа неморално.
Но за да не задълбавам прекалено, само ще кажа, че към момента начинът, по който виждам успеха е да разширявам потенциала си постоянно и да се опитвам наистина и успешно да го реализирам. Пък дано стане.

Ако сега можеше да избереш какъв талант да придобиеш, на какво би се отдала?

Ако можех наново да си избирам професия и наистина имах талант за нея, бих била илюстратор. 100%

Какви са хората, които са успели на теб да повлияят в личен, а и в професионален план досега?

Общият знаменател сякаш е обективни. Особено го ценя и в приятелския си кръг и винаги ми е било предизвикателство да го намирам, но може би и точно затова се опитвам да бъда този приятел – да се опитвам да поглеждам някакви ситуации обективно, когато близкият ми човек е твърде емоционален да ги види така, но има тази нужда. Е, винаги можеш да разчиташ да те подкрепя, че бившият за нищо не става, ама ми се иска да съм приятел и отвъд моментния комфорт и също – да имам такива такива приятели.

Лондон ли е вторият ти дом?

Той е.

Кой е коктейлът, който най-много му отива?

Нещо с джин, няма как да е друго.

Фотограф: Веселина Цанкова

Какви емоциите ти носи Лондон и какви София?

В последната година сме в такова емоционално лимбо, че все си мисля, че както и да се чувстваме – не е обективно. Много мога да говоря за преди, да разпъваме локуми за “новото нормално” (не е ли ужасен израз това?) също можем, но истината е, че съм по-любопитна как ще се предефинират различен тип градове като горните и как ще се предефинира начинът, по който ги оценяваме и се чувстваме в тях.

Какво мислиш, че ти даваш на тези градове?

Усещам ли препратка към подкаст епизода ни с Елена за връщането към себе си (смее се)? Това е малко като с връзките – ако знаеш какво даваш, взаимоотношението става твърде транзакционно. Другият е хубаво да каже какво му е ценно да си вземе от теб. Надявам се да нося нещо ценно.

Илюстрация: Деси Баева

_________

Признаваме си, че не просто следим, ами направо преследваме Биляна в Instagram, съветваме те и ти да го направиш, ако още не си!

Подкастите пък слушаме ТУК.

_________

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!