Били Матеева и творбите, които се появяват днес, за да ни променят утре

Тя е един от българските артисти, които нямам съмнение, че ще пречупят всичките ограничения, които сами сме си трупали в годините и ще променя бъдещата творческа сцена у нас. Дори онези, които сами не знаем, че ни спъват и пречат да се развиваме.

Тя е от артистите, чието творчество чакам, вълнува ме, купувам го, търся го, искам го и се гордея, че познавам и лично автора му.

Тя е и от хората, които не са безучастни наблюдатели на времето, в което живеят, а е от породата на онези – променящите, бутащите, дърпащите, доказващите. Не държи да се заявява гръмко, но е някак категорична. Има мнение, има ирония, има чувство за хумор, талант, самодисциплина, желание и любопитство. Има провокация и най-вече – различния поглед.

Биляна Матеева (Били) в едно любимо вече – розово интервю, за началото, развитието, цветовете и… промяната.

Имаш ли спомен за свои рисунки от детството, които си правила? Какво обичаше да рисуваш?

По-скоро основно имам спомен от чувствата, които пораждаше рисуването и въображението. Тогава не осъзнавах, че съм голяма късметлийка – намерих призванието и страстта си в самото начало.

Какво най-често пробуждаше въображението ти? Какво те вдъхновяваше?

Скуката мотивираше една моя игра с предмети, която беше базирана единствено на въображение. Състоеше се в това да изучавам с око произволен обект като бравата на вратата или кракът на стола и да си съчинявам новите им визии, или напълно да им придавам нов смисъл и функция. Някак бях пленена от материята и вида на всичко. Все още нищо не се е променило.

Ти самата как разви своя личен стил през годините и какво ти оказа влияние?

Стилът е много особен личен поглед над света и той винаги се развива и расте с нас стига да рискуваме повече. Също така, всичко оказва влияние на един стил. Моят често се свежда до жаждата за ново и компроментиращо, търсенето на нещо меко, но издържано, или играта с непрестанната меланхолия и иронията на живота.

Кои са темите, които никога няма да спрат да те вълнуват?

Цялостното човешко преживяване, равноправието и изобщо базовите човешките права и ценности.

Когато започна да се разпространява колективната акция #BlackOutTuesday в знак на протест срещу расизма и полицейската жестокост в отговор на няколко убийства в Щатите, включително и това на Джордж Флойд, ти направи специални постери, които изпрати безплатно на хора, които проявиха интерес. Защо реши да ги подаряваш?

Чувствах се длъжна да покажа солидарност по някакъв начин, защото ме изяждаше да стоя безучастна, знаейки че повече протестни постери никога не са в излишък. Смятам го за свой дълг като плакатист да бъда глас на тези, които се борят за смислени обществени каузи.

Движенията в изкуството и темите, които се разгръщат в отделните творби, сочат за цялостния характер (икономически, политически, социологически и тн.) и особеностите на живота в дадено време. Изкуството е неизменна част от историята.

Кои са цветовете, които никога няма да спреш да използваш в своята работа?

Не разбирах защо толкова много творци се обсебват с цветове, докато не ми се случи и на мен. Моментът, в който осъзнах, че розовото се е превърнало в обсесия, започнах да бягам от него. Не исках да ме обвързват с цвят.

Цветовете за мен са от голяма важност и ги използвам предпазливо. Толкова предпазливо, че или прекалявам, или напълно ги пренебрегвам. Това донякъде определи началото на работата ми с прозрачни и безцветни материали.

Като говорихме в началото за детство, в края на миналата година участва в кампанията на Гьоте-институт и & Sofia Art Week (SAW) – “Where is the art?” с постер, който носеше посланието “Време е за промяна!” чрез един много добре познат герой от детството на няколко поколения – Сънчо. Каква е промяната, която ти искаш?

Искам да бъдем по-силни на дух, по-емпатични и по-свободомислещи. Ще си позволя да цитирам доц. Кристиан Таков – преподавател в Софийския университет, общественик и политически активист:

Ненавиждам революциите. Защото разместват пластове, промотират случайни лица, рушат цивилизационни достижения и в тях силата надделява правдата. Не е нужно, да чакаме велики промени. Достатъчно е да започнем с малки, но неотклонни стъпки. Често те се оказват достатъчни.“.

Как твоето поколение и твоите близки приятели се ангажират с това да се случи тази дълго чакана промяна?

Ангажираме се като споделяме инстаграм сторита с политически мемета и ползваме #оставка. Шегувам се, разбира се, донякъде. Всички поколения си приличат по това, че все още има интересуващото се малцинство и безраличното мнозинство. Има я тенденцията ангажираността на новите поколения да се свежда просто до мода. А всъщност реалността е, че имаме далеч повече отговорност и отношение към бъдещето.

Това не е първата ти творба, в която има политическа нотка. Ти участваш и в изложбата “СЪБУЖДАНЕ: Правата през погледа на изкуството” 2019 и си един от тримата големи победители в конкурса “ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК” със своя постер “MEDIA“, който е класиран на първо място в категория “Илюстрация”.

Кое те мотивира? Много от по-младите хора изобщо странят от теми, в които има политика.

До последно се възприемах като наблюдател, който отправя всеобщи послания като мир и свобода в няколко плаката за конкурси и курсови работи. В това отношение и аз някак странях от политически теми, докато не осъзнах, че най-директно преплетена във всеки един аспект на човешкия живот е политиката. Намерих се в недъгавата образователна система, намерих се в малцинство, което е лишено от общочовешките права като законен брак, намерих се в пренебрегнатия културен сектор и най-вече се намерих като човек, който не намира смисъл в нищо, освен в идеята за по-добър живот.

Случвало ли ти се е като артист да се ограничаваш, пък макар и несъзнателно? Има ли теми, от които избягваш, или такива, които категорично не би използвала в изкуството си?

Ограничавам се предимно, когато не се чувствам достатъчно веща. Май вече няма нещо категорично, върху което не бих работила, обаче предпочитам да засягам теми на локално ниво или такива, с които лично се сблъсквам. Така крайният резултат не само, че е по-ефективен, но и по-искрен.

Смяташ ли, че изкуството у нас успява да догони тенденции, движения и стилове, които наблюдаваме в по-развитите страни и как според теб едното влияе на другото?

Изкуството у нас успява да догони тенденции, движения и стилове благодарение на дигитализацията и образованите навън млади. На външно ниво, може да се каже, че почти догонваме. Обаче на вътрешно, все още се дъвчат едни и същи теми, но в нови опаковки, все още се колекционират предимно стари майстори, а липсва повече експериментация, характер, мисъл и отношение. Мисля, че е огромен показател как съвременното изкуство е тъмна Индия за повечето българи и всички знаем, че това е резултат от некомпетентността и алчността на системата. Така че ми е трудно да обвинявам хората, но и се уморих да се обяснявам, каква е ползата от творчеството и после как ще правя хляб с него.

Каква е цената, която ти плащаш, за да не се отклоняваш от своя път в изкуството?

Цената, която плащам, е това да не мога да си позволя, да не мисля за цената на всичко.

Върху какво работиш в момента?

Към момента разполагам с неприкосновен запас от екзистенциални кризи, които ме бутат към още по-иронична и още по-концептуална и социална серия от идеи. Накратко, искам без задръжки да отговоря на въпроса: “Как е?”. Защото след последната година, нуждата да анализираме настоящето и да се посмеем на всичко мъчително, нарасна още повече за всички ни.

В какво никога няма да спреш да вярваш?

На първо място в себе си. Без тази вяра не бих могла да бъда нищо, камо ли артист.

Какви са посланията, с които искаш хората да свързват твоето изкуство?

Не искам да свързват изкуството ми с конкретни послания, а със себе си.

________________

За оригинални принтове на Били Матеева можете да й пишете на лично съобщение в Instagram, както и да посетите платформата beduende.com

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!