Цезар и градинарят

Bulgarian тупан. Анцунг мен. Le beauf*, тъмен балкански субект, Бай Ганьо. Наричайте го както искате. Той е навсякъде. В медиите, в мола, в клуба, на плажа, в хотела, в Колизеума. Навсякъде е. Шумен, отблъскващ, първичен, нагъл. И със самочувствие. Опитва се да наложи поведението си за стандарт. Гледа отвисоко. МодЬерен е. Така поне си мисли той. Народняшкото поведение, стигащо до тежки форми на откровена простотия и селска парвенющина, издигнато в култ по тези географски ширини…
Единият кара пил, паркира на място за инвалиди и се оригва в ресторанта. Другият облекчава физиологичните нужди на магистралата, в басейна или в гората. Третият е в Колизеума и решава да остави част от себе си по артефактите. Ей, така, шо па не. ЧИ той е звИзда в България, дават го по телевизора, всички сайтове и вестници се надпреварват да пишат за него, за татусите му, за поредната-голяма-любов-в-живота-му, за порното му, за децата му, с кого пак е спал, какво е ял, как е бил облечен, каква кола кара, къде е в момента, коя дискотека е покорил. Ми че той отговаря на всички нашенски критерии за VIP. Що тогава да не се разпише в Италия. К’во пък толкоз. С к’во са повече жабарите от него, а? Просто не е стигнал до Ватикана иначе и там щеше да издраска нещичко. Ей, така за спомен. И за да изглежда мъж в очите на поредната празноглава женица, която разхожда като померан или чихуахуа в джоба на плеймейтка. (Ми че т’ва си е лайфстайл, беее, к’во разбирате Вие от живота на извЙестните.) Ма много жега, беее, само едно селфи е врътнал пред оная, голямата сграда и се е тагнал във Facebook, що да влиза вътре. Какво толкоз ще види. По-добре да си купи шноличка за коса. И да вземе некви яки сандалки за мацката да я зарадва малко, че тя от половин час мрънка, че вече не й се ходи по забележителностиии, Рим=фЙешъъън, требе си шопингче малко. Да, така разсъждава този едноклетъчен индивид. Така живее. Това е идеалът му за добре прекарано време. Чувства се значим, успял и недосегаем. И иска да се “разпише” върху историята. По единствения, познат на неандерталската му същност начин – като се изходи върху нея.

Другият, пак медиен любимец, небезисвестният Ветко, изкоренява 30-годишни вишни, за да засади на тяхно място палми. Ми чИ тъй де, те като си пътуват с Маринелчето по света, навсякъде палми виждат. К’ви са тия вишни? Че той и дядо му на Ветко е имал вишни в двора на село. Че и баба му е правила компот от тях. Пффф, много селско… Палмата е друга работа, международно звучи някак. А и маймуните на какво се радват? Нищо не разбираме от “елит” ние, затова така се заяждаме с този виден хотелиер. Я какви балове организира тоя човек, какви голи полицайки подарява за бала на синчето, ми така прави хай-лайфът, бе, мили мои. Познавачи са Ветко и Маринела. Естети. Какво да направиш с вишните, след като преди това си кръстил Японския на жена си!? Ами, естествено, че в новия хотел, с новото име, по-добре се вписват палмите. Кичът се съчетава най-добре с нова порция кич. Време е да се сложат и кристалчета, драперийки, плюш, възглавнички “Версаче”, лъскавко, шаренко, тигрови и леопардови щампички… Що дирите стил в точно в този хотел. Японският умря, да живее “Маринела”.

Подобни примери в тези географски ширини, колкото искате. Плеймейтки, тв водещи, певици, старлетки, разни женици, по-популярни като любовницата на един кой си. Че те общинарите искаха да изкъртят стогодишни павета, ние с едни вишни се занимаваме няколко дни. Парвенющината, евтината демонстрация на пари, низките страсти и малките хора се превърнаха в любимци на медиите и модел за подражание. Народняшкото, вулгарно говорене и още по-народняшкото поведение се харчат много тук. Каруцарските шегички – също. Евтини хора, с евтини души и евтини обноски. Далеч не свърша с Благо и Ветко кичът. Тук традиции няма. Английската ливада е мисия невъзможна в родината на Бай Ганьо. За нея са нужни редовни поливки, редовно косене и изкореняване на плевелите.  А в България виреят основно последните. Нормалните, свестните, интелигентните, хората с вкус са малцинство. Те се затварят в един кръг от себеподобни, опитват се да се абстрахират от ветковците и тайничко повръщат. От срам, обида и ужас.

Всъщност, разходете се по “Витошка”, пуснете си телевизора, отворете някой вестник, идете в мола и елате пак да си говорим за кич.

*Le beauf – френски жаргон, метафора за вулгарен, необразован простак. Използван за първи път през 1970 година от един от създателите на Charlie Hebdo, карикатуристът Жан Кабю. (убит на 7 януари тази година в кървавия атентат в редакцията на списанието.)

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!