“Братовчедката на Зорбас” – нова поетична книга от Рене Карабаш

За нея вече сме разказвали и бихме продължавали да го правим, защото за дейни и талантливи хора като нея, си заслужава да се говори повече. Рене Карабаш ни е сред любимите вдъхновяващи хора, на чиито успехи, победи, крачки и постижения, винаги ще се радваме!

Ето, че след култовия роман “Остайница”, който спечели престижната литературна награда “Елиас Канети” и беше номиниран за роман на годината от НФ “13 века България”, дойде време за и за нова доза поезия със стихосбирката “Братовчедката на Зорбас”, която се разпространява от Издателство “Жанет-45”. Това е втората поетична книга на Рене Карабаш, след няколко-тиражната й стихосбирка “Хълбоци и пеперуди”, номинирана за Национална поетична награда “Иван Николов”.

Книгата вече е в продажба и ще я познаете по атрактивната розово-лилава корица, която сама по себе си е истинско изкуство, дело на илюстраторката на големите Къмингс, Елиът и Ферлингети – Люба Халева. Рене отново е избрала за редактор на своята книга носителката на най-голямата френска награда за поезия, “Аполинер” – Аксиния Михайлова.

*Заглавна снимка: Георги Казаков за #URBN

Думи за “Братовчедката на Зорбас”:

Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването – подир трабанта на миналото, бащата – градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш – смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане.

Георги Господинов

Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата си с копринен конец, по който вървят изранените ходила на Господ. В това последно проявление на божественото, от гърдите чудодейно прорастват кактуси, научаваш се да спиш с отворени очи докато другите бълнуват, чуваш смеха на баща си, вееш се като памучно бельо на простора Му и все повече не разбираш, но вярваш, че поетът жив лежи вкопан на хиляди метри в небето.

След „Хълбоци и пеперуди“ бях убеден, че поезията на Рене Карабаш вече е достигнала своя връх. Рядко съм бил толкова щастлив когато греша.

Димитър Стоянович

Целият свят събран в магнитите на хладилника. Това е поезията ѝ за мен. Автентична. Русокоса, с остър поглед. Когато я видях за първи път… носеше ПАПКА. В нея – проект. Той излезе оттам и заживя. Явно всяко добро начало е събрано в папката от нашата баба.

Снежина Петрова 

Избрано от стихосбирката:

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КАПИТУЛАЦИЯ

Тази любов е минно поле

премислям всяка крачка

изчислявам разстоянието между окопите

прехвърлям възможностите за капитулация

Понякога бомбата гърми в краката ми

друг път я чувам далече зад мен

само тогава обърквам огъня ѝ за цвете
което шеметно желая

но не мога да помириша

МОМИЧЕТО С НАЙ-МНОГО ПРОФЕСИИ

Сутринта я видях да разхожда кучетата на всички съседи

после я разпознах в кварталния магазин

продаде ми три лимона и ми се усмихна

след час беше служителка в банка

обслужи ме подобаващо и ми пожела приятен ден

в три на обяд водеше новините

по първи канал

в пет часа пълнеше резервоара

на колата ми

след половин час ми каза че ме обича

в шест ми роди деца

в седем ми сервира вечерята

в осем ми показа точно колко ме е чакала

в девет ме попита как е минал денят ми

в десет остаряхме заедно

в единайсет целунахме внуците

и в 12 вече сънувахме онзи сън

от който щяхме да се събудим

в следващия наш живот

като новородени

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!