Дзен или изкуството да живееш в България днес

Няколко кратки бележки, относно случващото се тези дни. 

  1. “Кой ще дойде след това?” е тотално сбъркан въпрос, според мен. Ако се питахме: Какво искаме да се промени след това? Какво да подобрим? Къде да реформирараме? и т.н., щяхме да си търсим хора по тези критерии. Докато се чудим кой ще дойде на мястото на “Драган”, дали ще е Петкан, Иван и дали зад тях все ще се вижда сянката на “Делян”, все така ще сме. Безалтернативност няма. Има зле поставени изисквания, цели, стремежи, копнежи…
  2. Когато бях дете, много мразех следобедния сън в детската градина. 2 от учителките не можеха да измислят нищо умно, за да ме накарят да спя, освен заплахи – с Торбалан, директорката, че няма да ми позволят да си играя с другите деца, когато те се наспят… Резултатът – от Торбалан и директорката не се изплаших, но намразих следобедния сън. И детската градина. И тези 2 учителки. Със заплахи не става. Винаги се постига обратен ефект.
  3. Потресена съм от мнозина, които началото на протестите се опитват да оправдаят побой над граждани с всякакви нечовешки тези – дъщеря на полицай съм, но никога няма да разбера тезата, че ниските заплати на полицаите (нищо, че когато същите протестираха, мнозинството граждани не ги подкрепи) са мотив, алиби, оправдание за побой. И не, няма “малко бит човек”. Щом не са му изскочили червата, значи е ок, така ли? Нищо не оправдава насилието. Даже ако дядо ти е комунист. (Само да напомня, че и мафията не посяга на децата и жените – “въпрос на чест” му викат италианците)
  4. Да ти поиска оставката министър-председателят е уволнение. Има и друг начин. Той пак е въпрос на чест – да си я подадеш сам. По своя воля. Така че, стига с онова клише: “нося си я в джоба, ще я подам, ако ми я искат”. Като те уволнят, ще си ходиш, това е ясно. На другото му казват доброволно напускане. По съвест. Сега, разбира се, че винаги има трети вариант – оставките да не ги иска и да не се дават, на този, за когото ние си мислим.
  5. Министър Сачева онзи ден обясни в “Лице в лице”, че един от всички протестиращи, Николай Хаджигенов, бил адвокат на обвинена и осъдена за корупция. “Какво ви говори тя?, попита тя. Аз лично не разбрах какво Деница Сачева иска “да ни говори това” – че адвокатите не могат да протестират (колко демократично ми стана), да забраним адвокатите (и Цветанов хич не ги харесваше, когато беше вътрешен министър и ръководеше провалени акции с шумни имена, но като спря да си играе на Хорейшио му се наложи да ползва услугите им). Та – “Karma is a bitch”, само напомням, извинете. 
  6. Онези, които не могат да напишат един приличен статус в социалните мрежи, очевидно са идеалните хора да им повериш правосъдното министерство. Жълти гащи и “нерви лабави”, оставете момчето да говори, бе! 
  7. Да блокираш метрото не те прави борец за демокрация, работещи институции, адекватно правораздаване, а мигом те вкарва в графата “идиот”, съжалявам! Няма как с откровени тъпотии да се бориш за законност и справедливост.
  8. “Демократична България” поиска Борисов да инициира отстраняването на Иван Гешев”. Заглавие от днес. Ако Борисов инициира отстраняване на Лозан Панов например, “Демократична България” ще заяви, че Борисов гази демократичните принципи и разделението на властите. Никоя цел не оправдава двойните аршини. С делене на “нашите” и “вашите” не става. Само се налива вода в мелницата на “техните”. 

____________

*Заглавна снимка:  JD Mason on Unsplash

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!