Честит рожден ден, Апостоле!

Да ти кажа право, нахалост се даде в курбан за свободата и демокрацията. Уж и двете ги имаме, но малцина знаят що да ги чинят. Свободни сме, а от 9 години официално и европейци се зовем. И не я щем тази свобода бре, Байо. Носим кошули – отпред “България над всичко”, отзад лика на Путин. Едни кълнат Русия, па се кланят на Америка. Други на Туркия метани правят. Уж сме европейци, па кат скръцнат от Европа се снишим и заблеем. И все си търсим господар. Разделихме се и ще се избием кой да ни командва, на кой шапка да свалим. Що, бре, се трепа за тая пуста свобода? Иначе всеки те споменува и думите ти повтаря. И зад теб се крие, патриот се чини. И кога те почитаме даже се бием. Делим се на по-патриоти и най-патриоти. По-патриотите гледат на Запад, най-патриотите на Изток. И всекой България я вижда през очите на желания чорбаджия. “Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.” никой не помни. “Сто и петдесет лири” са ни по-мили от “вечния живот”, а като ги обърнем у рубли, долари или евро свободата на тепсия си я даваме.

И тая твойта заветна демокрация не я разбрахме. Ама я ползваме как ни е угодно. И нея на сто страни я дърпаме, та сме я продрали кат сиромашки потури. Горе-долце решихме, че основното право дето ни дава демокрацията е правото да нарушаваме правото – на държавата, на другия до нас. Ама пък демократично си избираме управници – някои срещу пари, други напук, трети под строй, четвърти по убеждение. Гледай колко начина само имаме да гласуваме! От скоро и друг демократичен начин ни предоставиха – по задължение. Защо бре, Апостоле, се затри за тая пущиния демокрацията? Ние себе си не можем да управляваме, ти искаш държавата да ни дадеш. Напоследък ни питат за важни неща, дето малцина разбираме, но ние демократично си казваме. Баба ми и метачката от улицата гласуваха за атомната централа, аз не. И още не знаем ще я биде ли. “Стоте и петдесет лири” са важни, не какво мислим аз, баба и метачката. Баба умря и няма как да и пратим хабер дали това е демокрация. Ама ти си там горе, ако я срещнеш – една такава дребничка и прегърбена, не може да чете и пише, кажи й от мен: чакаме да кажат господарите отвън що да правим с гласа ти.

Та, честит да ти е рожденият ден, Апостоле…

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!