“Излекуван!” Вратата към личното освобождение

Изобщо не ми се иска това да е поредният текст за вируса, който промени живота, навиците, ежедневието ни. Това не е статия, която има за цел да разкаже поредният тежък случай, който да всява още стрес в живота ни. Това е разказът на едно италианско момче, което обича живота. Което е чуло най-жадуваната дума. И днес вдишва свободата отново, усмихва се, среща се с приятели, прави неща, които допреди 3 месеца е приемал за даденост.

“ИЗЛЕКУВАН”.

Когато Лоренцо Мазанти чува тази дума миналата събота, той почти не вярва на гласа от отсрещната страна на телефона. След 62 дни изолация, 5 положителни теста, той вече е загубил надежда. Затворен в стаята си, дори когато повечето хора в Италия вече са усетили аромата на свободата.

“Срещата” с COVID-19 на Лоренцо – 21-годишен, студент по политически науки в университета в Перуджа и ръгбист от Серия А – започва в петък, 13 март. Същата вечер бащата на Лоренцо – Фабрицио, се връща от работа с треска. По това време никой от семейството не е притеснен – в предишните дни Фабрицио е посетил възрастната си майка, хоспитализирана, заради други заболявания, в болницата на Città di Castello , град в провинция Перуджа, където живее семейство Мазанти. Никой обаче все още не знае, че лечебното заведение вече е огнище на Covid-19.
След няколко дни обаче Фабрицио се влошава, вдига високо температура, а съпругата му Елиза и синът му Лоренцо също имат грипоподобни симптоми – кашлица и главоболие. Тестването обаче вече е почти невъзможно, достъпът до лекар – също. Тестовете не достигат, в града по това време се тестват или контактни лица на доказано заразени или хора в тежко състояние.
Заветната проба пристига едва на 2 април: тестът на бащата е отрицателен, Лоренцо и майка му са с положителни проби. “В този период телевизиите в Италия излъчваха репортажи основно от интензивните отделения в болниците, а дневните данни бяха безпощадни”, казва Лоренцо. И допълва честно: “Да, изплаших се. Много”.

Така започва неговата “изолация в изолацията”. Лоренцо и майка му живеят затворени всеки в собствената си стая. Бащата на Лоренцо обитава останалата част от къщата им. “В продължение на 2 седмици разговарях с родителите си на метри разстояние, винаги с маска.”

40 дни по-късно Фабрицио си прави серологичен тест. Резултатът: той разработва антитела. Съпругата му Елиза и Лоренцо пък са тествани отново с PCR тест – Елиза е излекувана, категорични са резултатите. Лоренцо обаче все още е с положителен резултат. Въпреки че няма никакви симптоми. Така той продължава да живее сам в стаята си. “Тази стая беше всичко за мен. Този период на пълна изолация беше някаква антитеза на нормалността. Живеех сам, учих и гледах телевизионни сериали, предимно “Приятели”. Но дни като че ли никога не свършват.”

Седмици наред Лоренцо вижда приятелката си и приятелите си от прозореца на спалнята си или във видеоразговори. “Социални мрежи, бяха моята връзка с външния свят. Нямаш друг избор. Чувствах се изолиран, но никога сам”, казва Лоренцо. Когато не е пред екрана, той тренира. Като ръгбист от Серия А, Лоренцо знае, че поддържането на форма е от съществено значение.

“Денят на личното ми освобождение” – така Лоренцо приема датата 23 май. Това е денят, в който Росана, здравният работник, който се грижи за него през всичките 62 дни по телефона, произнася думата “излекуван”. Лоренцо прегръща родителите си. След това диша дълбоко. Защото отново усеща аромата на свободата.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!