“Егати държавата, щом аз съм й правосъден министър…”*

Всички, предполагам, вече сме видели/прочели тази словесна вакханалия на човека, назначен ни за правосъден министър. Дори и да не си подавате носа навън, защото се страхувате от епидемията, дори да сте били на Марс, защото там няма заразени с COVID-19, все ще ви е попаднало този, хм… поток на отсъстващата мисъл. Много смешки се изписаха в социалните мрежи, много възмутени, удивени, потресени, учудени, ошашавени, невярваващи статуси, размишления и мнения прочетох.
Аз съм в ступор. Стоя, гледам и съм без звук и картина. Снощи, когато го показах на съпруга ми, го попитах какво изпитва, а той ми отговори: “не знам ядосан ли съм или ми се реве”. “Или ти е смешно?, настоях аз. “Не, смешно не ми е”.
И да, май е прав. Простотията отдавна не е смешна. Особено, когато е самозабравила се, арогантна и самодоволна. Сега, вижте, аз нямаше да се подигравам никому, ако той има проблем с нервно-психическото развитие, някакви когнитивни нарушения или други дефицити. Другото, какъвто очевидно е случаят тук, е избор. Да бъдеш “себе си”. Който избор пък е награден, нали. Човекът е правосъден министър. Бивш председател на правната комисия в Народното събрание. Но дори и с човешката простотия не е хуманно да се подиграваш. Ако не пречи никому. Ако не е шумна. Ако “жабата си знае мястото и часа за квакане в гьола”. Снощи, когато прочетох този нестроен текст, се сетих за детството си. Когато бях малка, всяко лято на паркинга на блока, в който живеех и играехме, минаваше момче, което видимо не беше прочело нито едно книга и викаше с пълно гърло: “Динииии, пъпИшЕееее”. Продаваше дини и пъпеши. От градината на родителите си. Смяташе трудно, речникът му наброяваше не повече от 200 думи. Но не дразнеше никой. Изкарваше си честно парите. Без напън, без претенция, без амбиции, без властови мераци, без нереална самооценка. От неговия труд не зависеше нищо и никой. Е, да не обърка сметките при връщане на рестото и да не ти продаде тиква, вместо диня. Дотам.
Тук случаят е друг. Няма дори да обяснявам каква подигравка е подобна… личност с правовата държава, с демокрацията, с институциите, с малкото останали мислещи хора на тази територия. От друга страна страна се чудя колко ли хора с интелектуалния потенциал на продавача на дини от моето детство си мислят: “защо той, а не аз?” И ще са прави, за съжаление. На онова момче всичко му се разбираше… Просто не е целувал правилната ръка…
Другото, под тази словесна плява, обаче е по-страшното. Фактът, че правосъдният министър хич не се вълнува от законите и тяхното спазване. От него меме-та не стават. Ама и демокрация не става. Ни държава. Само кално дъно, което ние наричаме небе.
Епидемия е наистина. От воняща, крещяща, арогантна простащина. И за това ваксини няма открити. “Няма открити”. Отивам да си изгледам деЦкото. Пък вие отваряйте прозорците, че много смърди.

*”Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер” – крилатата фраза на Нейчо Нейчев, която, уви, е вечна…

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!