Грижа ли те е? Не сменяй посоката!

Всеки ден говорим, че живеем в твърде комерсиален свят, в който парите са определящи. Свят, в който парите са цел, а не средство. И всеки ден повтаряме, че това не бива да е така. Че хората са важни и ценни сами по себе си, без значение от материалното им състояние. У нас пък, някак от години, е наложено клишето, че богатите са нечестно забогатели, слагаме ги под общ знаменател и ги поставяме в негативен контекст. Може би защото в България правосъдие и справедливост отдавна не са синоними. Може би защото сме много лъгани и през годините сме се нагледали на много примери на хора, които никой не знае как точно са си изкарали парите. На много “млади, успели и корпулентни” люде, чиито доходи не отговарят на стандарта им на живот. Може би има и други причини. Но резултатът е налице – мразим богатите. По принцип. А бедността сама по себе си не е достойнство. Нито порок. И въпреки че, богат е дума, натоварена с много негативна конотация, не познавам човек, който да си мечтае да е беден. И живеем в много странен, омагьосан кръг. Хем ни се иска да вярваме, че бедните са честни и свестни (и сигурно това е причината да са бедни), хем искаме да сме от “лошите богати” и благородно да съчувстваме на бедните. А после? Наистина ли сме толкова чувствителни към проблемите на другите? Или това е поза, при това една от най-дразнещите, ако можем да перифразираме Оскар Уайлд. Или ги превръщаме в невидими? В маргинали? Губим сетива за тях. И някак удобно не ги забелязваме… Мислим си, че това не може да се случи на нас.

Един филм, поръчан от Уницеф и заснет в столицата на Грузия, Тбилиси, поставя тези и много въпроси. Едно видео, което е истински социален експеримент, показва как бедността се отразява на живота на децата. Анано е актриса. На 6 години. И е главната героиня в този филм, който всъщност е ускорен урок по човечност. Видеото разиграва добре познат, но, уви, вечен сценарий. Как реагират възрастните, когато видят малко дете, оставено само на улицата? Спират се, заговарят го, помагат му? Или не го забелязват и го подминават? Оказва се, че зависи от това как е облечено детето. Да, за съжаление, външният вид се оказва определящ за отношението и състрадателността на околните. Когато Анано е облечена с красиви, чисти дрехи, случайни минувачи я спират, питат я на колко години е, къде живее и кога се е загубила. Когато обаче гримьори поставят сажди по лицето й и я обличат с мръсни, неугледни дрехи… хората я подминават. Социалният експеримент е прекратен, когато мъж гони Анано от заведение, заради вида й, а тя избухва в сълзи. “Всички ми казваха да си отида, тъй като лицето ми беше покрито със сажди и всички дрехи ми бяха мръсни. Почувствах се много тъжна”, споделя Анано. “Промяната започва тогава, когато решиш да се погрижиш” е слоганът на кампанията. Защото децата с мръсни дрехи също заслужават щастие, нали?

 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Съжалявам, но това видео не е показателно за нищо. 40-60% от комуникацията е невербална. Когато е облечено “прилично” момичето заема уплашена и тревожна поза и маниери. Когато е облечена като “бедно” дете заема предизвикателна поза, а когато е в ресторанта не пристъпва плахо както прилично облеченото дете а снове с поглед, сякаш набелязва лесните чанти.

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!