Национална детска болница – каузата не е пердута?

Аз имам една новина на деня. И тя е: “Националната многопрофилна детска болница няма да се строи върху изоставеното от десетилетия скеле в двора на Александровска болница. Скелето ще бъде съборено, а теренът ще бъде разчистен, за да започне наново строежът”.

Това стана ясно след среща на премиера Бойко Борисов и министри с представители на протестиращите срещу изграждането на болницата върху скелето. От месеци граждани, лекари и архитекти протестират срещу плана за изграждане на лечебното заведение върху изоставения от края на миналия век строеж. Камарата на архитектите атакува решението пред административния съд. И лекари, и архитекти са категорични, че ако болницата бъде изградена върху изоставеното скеле, тя няма да отговаря на съвременните изисквания за безопасност. Освен това изразиха недоволство от проекта, в който въпреки претенцията за Национална многопрофилна детска болница липсват цели клиники и важни отделения, а условията не отговарят на съвременните стандарти, например липсват санитарни възли във всички стаи или легла за придружители на децата. В кампанията “За истинска детска болница” с настояване вместо стария строеж да се изгради нова, отговаряща на съвременните изисквания сграда, се включиха Инициатива „Подкрепи Педиатрията“, Българската педиатрична асоциация, Националната мрежа за децата, Асоциация „Родители“ и още десетки организации, професионалисти и граждани.

Въпреки общественото недоволство и гражданския натиск, обществената поръчка не беше спряна и за изграждането на болницата беше сключен договор с консорциум от компании от групата на “Главболгарстрой” на стойност 77.8 млн. лв. без ДДС. В началото на май строителството на болницата получи статут “обект от национално значение”. Наскоро здравният министър Кирил Ананиев заяви: “Ако спра проекта, още 30 години няма да има такава болница”. До днес. Когато премиерът Бойко Борисов заяви: “Нещо, което е заченато в проблем, каквото и да направим, и златна да я направим тази болница, винаги ще има недоволни от нея. Затова решихме да я съборим старата сграда, но мястото е много добро място в клъстер от други болници, в паркова среда”.

Това е новината на деня. Защото една шепа хора се пребориха това грозно, старо, морално и технически остаряло, обидно за всички ни скеле да бъде превърнато в някаква псевдо, мъртвородена детска “болница”. Битката може и да не е приключила. Важно е да се направи и анализ на нуждите, и на липсите (детски лекари, педиатрични сестри и т.н.), и архитектурен конкурс, и да се започне да се строи в бързи темпове, за да не се окаже, че “още 30 години няма да има такава болница”. Но едни хора се пребориха. Организираха кампания, създадоха петиция, информираха гражданите, опровергаваха и притискаха управляващите, организираха и ходиха на протести. Не спряха и по време на извънредното положение, бяха активни, ритаха ни по задниците да сме активни всички – и тези с малки деца, и тези с пораснали деца, и тези, на които им предстои да имат деца, и тези, които нямат деца. Бориха се за нещо, което е справедливо. И се пребориха.

Разбира се, че днес можем да мрънкаме, че България се управлява еднолично и че все чакаме премиерът да се произнесе като последна инстанция. Естествено, че можем да питаме: “Ама това ли е най-големият проблем на България” и “къде бяхте, когато се случваше еди-каква си нередност? Разбира се, че можем да се усъмним дали все пак ще има истинска детска болница. Ама тези хора ни показаха, че с мрънкане, вайкане, стоене на дивана и “експертни” позиции по всички въпроси в социалните мрежи не става! Не ста-ва! Трябва да се понадигнеш малко от дивана, да си нарушиш рахата, да се поизцапаш, ядосаш, развикаш, питаш, настояваш, да се бориш като прасе с тиква понякога. Но да не се отказваш. Щом смяташ, че така трябва. Че така е справедливо. Щом вярваш в нещо. Да, изморително е, преко силите е понякога, не е много instagrammable да протестираш с маска, в дъжда, насред грипна епидемия, насред пандемия, ама е единственият ефективен начин.

Едни хора свършиха работата на всички ни. И заслужават аплодисменти. Без значение дали от балкона в 9 или от друго място, стига да е осъзнато. Без значение дали ни харесва, че винаги опираме до благоволението на един човек (и това няма да се промени с мрънкане).
Едни хора се бориха до дупка. За съвременна детска болница. “За истинска детска болница”. За диалог. За смисъл. За справедливост. Днес те са моята мерна единица за гръбнак. Здрави нерви. И безотказност. Нищо повече от брилянтен пример, че “може по-иначе. Може.” Даже и тук.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!