Детето ми не “струва” 40 лв. месечно

“Ще заложим в бюджета за следващата година всички семейства с деца, независимо от доходите на родителите, да получават всеки месец детски надбавки. Това обяви министър-председателят Бойко Борисов на заседание на Министерския съвет.

“За семейства с едно дете – 40 лв., за семейства с две деца – 90 лв., за семейства с три деца – 135 лв.

Помощта ще обхване 1 200 000 деца. По този начин ще разширим подкрепата за всички родители в България във времето на пандемия, каза още той.

Най-вероятно трябва да подскачам от щастие, че от догодина и държавата ще си спомни, че и ние със съпруга ми имаме дете. Че няколко месеца преди изборите, правителството “ухажва” и нашето семейство с 40 лв. месечно. Но някак хич не ми е радостно. Да, принципно така е по-честно. Не, защото аз и мъжът ми досега не сме се “класирали” за детски, защото доходите ни надхърляха досегашния таван. А защото смятам, че не е справедливо онези, които вкарват повече пари в хазната, вечно да са ощетени. Така че – може би трябвало да кажа “Браво” на социалния министър Сачева, на премиера и на цялото правителство за това решение.  Но… въпреки че “ползвам магистралите му” (неиституционално казано), смятам, че подходът от типа “за всяка баба дядо” няколко месеца преди изборите, във време на протести (то вярно, че “мафията” протестира и всички на площада са платени, ама все пак), на криза – здравна, икономическа и ценностна, ако щете, е обиден.

Моето дете вече е на 2 години и държавата до момента хич не ми е показала, че дъщеря ми й е важна.

А аз… Аз, освен че най-много на света, искам да е здрава, искам:

  1. Да не бъде представлявана в Парламента, Министерски съвет и институции всякакви от хора, които нямат елементарна обща култура. (Няма да напомням безбройните примери от Пекин до Стивън Кинг, та чак до Индира Ганди)…
  2. Да не й се налага след 10-15 години да протестира срещу същите безобразия, срещу които протестират днес майка й и баща й, преди това баба й и дядо й, а някой да я нарича “мафия”, “тълпа”, “платена”, “тулуп”.
  3. Да живее на място, в което е ясно, че магистрали и метро се строят с публични средства и да не й се налага да се извинява, че ползва метрото ИМ и диша въздуха ИМ…
  4. Да има възможност да получи качествено образование, а ние с баща й да не се чудим (имаме 5 години, докато стане на 7), дали да й спестим “системата” на МОН или да й търсим частна алтернатива. С пари от нашия джоб, нали. И да не отглеждаме “дете за износ”,
  5. Да съм спокойна, че има качествено детско здравеопазване, ИСТИНСКА детска болница… Мисля, че няма нужда да обяснявам защо…
  6. Да живее в държава, в която има пра-во-съ-дие. А не показни акции срещу “бивши гаджета на властта”, някой, който не е слушкал и бива “сготвен”, защото е неудобен.
  7. Да живее на място с елементарна инфраструктура, за която не трябва да благодари, пее похвални песни и козирува.
  8. Да спрат да я плашат, че ако има мнение и позиция, отстоява ги, протестира, пита и изисква, ще я обвиняват, че “връща комунистите”.
  9. Да не живее в кич и буфосинхронада.
  10. Да живее на място, в което принципите и гръбнакът имат значение.

Да не я разглеждат като дойна крава, да не й обясняват, че няма право да има високи очаквания, да живее в държава със свободни медии, да “иска да иска да остане тук” (какъвто плакат видях на един от протестите). 40-те лв. с баща й ще й ги осигурим, да сме здрави само. Въпреки, а не заради държавата…

Детето ми не струва 40 лв. Няма да ме купите!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!