“Недей ма занимаа, на лекции съм…”*

Годината е 2004-та. Аз съм първокурсничка в Софийския университет, специалност “Балканистика”. Приета съм в Алма Матера след изпит по литература и история, ентусиазирана съм много и не пропускам лекции и упражнения. Живея в Студентски град, пътувам с 94 и 280 (номера на автобуси от столичния градски транспорт) и ставам рано, за да не пропусна лекциите в 9. Заверки няма, но пък сме много малка група и всяко отсъствие личи. Няколко месеца съм много прилежна, пристигам по-рано, чакам прилежно, тръпна пред аудиторията, за да слушам лекции. Как протичат, ще попитате вие? Скучно! Това е краткият отговор. Имам и дълъг вариант – тотално убиващи и най-големия ентусиазъм за смисъл, идея, мотивация. Разбира се, че има 2-3 изключения сред преподавателите, които правят лекциите интересни, дискусията – оживена, карат студентите да са активни, да спорят, да дискутират, да имат право на мнение и на свобода да го отстояват. Мога да спомена и имена – проф. Кирил Топалов, който изпълваше времето ни, прекарано заедно, със смисъл. Той, уви, е сред изключенията.

Още въртя очи с отегчение при спомена за преподавател, доцент езиковед, който 40 минути четеше скучни лекции от лист, без дори да погледне към нас, колегите, които трябваше да “запали”, да заинтригува, да образова. Апатична, демотивирана жена, която четеше омачкани листи, все едно ни информира за нивото на река Дунав в сантиметри. Помня и преподавателката ни по румънска литература, няма да цитирам имена, която беше в състояние да откаже от четенето всеки. Говореше за чудесни книги на румънски автори, които открих сама много по-късно, все едно съобщава бюлетин на МВР за битова престъпност – в село еди-кое-си са откраднати 5 кокошки и 2 крави за денонощието… Никаква творческа мисъл, вдъхновение, въображение, искра в очите, нищо… Постепенно започваш да се запасяваш със списания, за да “убиеш” времето, удобно пропускаш лекции и се съпротивляваш с цялата си същност на безумието на “системата”.

Днес чета, че студентите щели да останат неграмотни, заради дистанционната форма на обучение. Нямало да има подготвени кадри, щяло да има криза на смисъла, липса на специалисти и всякакви там високопарни слова. Чета и ми е много смешно.

Ама липсата на кадри с COVID-19 ли започва? Нима досега образованието ни – и висше и средно, в голямата си част не произвеждаше функционално неграмотни хора? Нима бизнесът досега не се оплакваше от липса на кадри? Нима познавате незавършил български студент, защото “не става” и системата го е изхвърлила? Нима ставаш грамотен, интелигентен и подготвен, единствено поставил задните си части върху скърцащите банки в университета. Присъствието някъде физически те прави специалист? Боже, добре, че са мерките за социална изолация, та да се “светна”. Нима никой не знае, че в голямата част от университетите не се посещаваха лекции и преди вируса? Че се влиза с тройка, за да се учи нещо, без значение какво, за да имаш “виШО”, пък после никой няма интерес да “свие фунията”, защото субсидията е на “калпак”? Нима не се сещаме за юристи, някои от тях бивши министри, които са по-известни с прякора си на анимационен герой и бисери от всякакво естество, отколкото с квалифицирана юридическа мисъл? Толкова загрижени хора за образованието на нацията, че чак се чудя защо толкова години никой не се сети, че системата е прогнила, остаряла, неефективна, скучна и непродуктивна. Нямало да учат студентите онлайн, пък като са физически в някаква сграда няма да вдигнат глава от учебниците… В това ли трябва да вярвам? Е, няма как да стане!

Да си умен, образован и да четеш книги е въпрос на личен избор, вътрешна мотивация и амбиция. И не е въпрос на физическо присъствие някъде. На никого не му е лесно в момента. Но толкова вой всеки ден как не трябва да се затварят университетите, щото студентите ще останат прости, е “смешен плач”, наистина.

Системата на българското образование е като “хватката на Старшата”. А Янка Такева и Ваня Кастрева са нейните “пророци”. Много преди COVID. И антитела няма открити. Нито ваксина, нито лечение.

Дъщеря ми е на 2. Дано, докато стане студентка, ако реши да остане тук, висшето ни образовение да е на такива висоти, че да има значение дали е пропуснала лекция или е учила дистанционно.

В момента – не виждам смисъл да си играем на руска рулетка с живота, за да не изпусне детето “нещо”. За гимназиите важи същото.

*”Хип – Хоп”, Ицо Хазарта

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!