Самоизмамата “заради децата” и ужасът да изгубиш играта

26-ти декември. Празнично, уютно, топло. Не сме излизали цял ден, гледаме филми, играем с детето. Мързелуваме. Нарушавам тази идилия за малко, за да отида на пазар. За щастие, в блока, в който живеем, има супермаркет, така че не ми се налага да излизам навън. Пазаруваме често, познаваме всички хора, които работят в магазина.
Заставам на касата, подреждам покупките, казвам “Честита Коледа” и вдигам глава, за да се усмихна на момичето зад касата. И оставам шокирана. Младата жена е подута, насинена и с разкървавена уста. Оставам безмълвна. Не знам как да реагирам.
– Честита Коледа, отвръща ми тя, преглъщаща сълзите си. Ето така празнувам празници аз – Коледа, Нова година, рождени дни. Бият ме”, продължава тя.
“А децата?”, успявам да измрънкам аз. “Къде са те в тоя момент” (Жената има 3 момичета, най-малкото е около 3-годишно).
“Винаги ме бие пред тях. Снощи удари и най-малката ни дъщеря. Когато сме двамата, ме мачка психически, когато децата са с нас, започва с физическия тормоз.”

Никак не обичам да раздавам съвети, когато става въпрос за човешки отношения, брак, семейства, връзки. Страничен наблюдател си, никога не знаеш какво точно се случва между двама души и смятам, че не е коректно да се месиш в личния им живот. Никога досега обаче не съм се сблъсквала челно с домашно насилие. Чела съм, разбира се, информирана съм със статистиката (31 166 cигнала зo домашно насилие cа получени в МВР от спешния телефон 112 само през 2018 година), която е повече от страскаща. Но нямам, Слава Богу, лични наблюдения. Нямам приятелки и познати жени (или поне не знам) жертви на домашен физически тормоз.
В този момент думите потичат от устата ми, истински поток на мисълта, без включен автокорект, без грам автоцензура, без политически коректни фразички, без “ти си знаеш” и “не искам да ти се меся” и т.н. Изстрелвам:
“Спасявай се от този човек, момиче. Спасявай и теб, и децата си. Къде е той сега? Медицинско изкара ли си? Децата как са? Откога те бие? Обади ли се в полицията? – въпросите ми валят един след друг без логична мисъл.
В ареста е от снощи, аз звъннах в полицията този път и го задържаха. Бие ме от 8 години. Напива се и ме бие. Ревнува ме от всичко, дори и от децата. Дразни се, че ги гушкам. Майка му и брат му го защитават, твърдят, че аз явно съм го предизвикала. (?!????)

“Това поведение няма никакво извинение, нали знаеш. Никое човешко същество не заслужава подобно насилие”, успявам да кажа аз.

“И аз така мисля. Този път няма да оставя нещата така. Ще се разведа. Ще поискам да му отнемат родителските права”, решена е тя да сложи край на този ужас.

Дори не знам какво се случва точно в душата й. Не искам да си мисля какво се случва в главите на трите й момичета, докато гледат как бащи им бие майка им. И се опитва да я души. Какво се случва в душата и сърцето на 3-годишно момиченце, което също понася няколко удара, при това от собствения си баща. Как се лекува тази трамва? Не говоря за физическата болка. А за онази другата. Под поввърхността. Която никога не зараства напълно. Или? Как след време изграждаш пълноценна връзка с мъж, доверяваш му се, създаваш семейство, раждаш деца. Психолозите ще кажат, аз не съм професионалист. Но ме обзема ужас. И бяс към този “мъж”, чиято сила се изразява в това да набие жена и едното си дете пред останалите. После се извинявал, обещавал, че повече няма да пие и бие, клел се и така 8 години. Класик!
Виждаме се отново на другия ден. Мярката му е удължена на 72 часа. Тя е все така решена да спаси себе си и децата си. “След Нова година завеждам дело за отнемане на родителски права”.

Седмица по-късно. Синините по лицето й още не са избледнели, само отокът е спаднал.
Как си”, питам аз.
“Прибрах го у дома. Заради средната ми дъщеря. Тя се разплака, каза, че не иска да живее без баща. Сложно е. Пък и той ми обеща, че повече няма да го прави. Закле се, че спира с пиенето. Много е сложно… Каза, че и на него не му е било лесно в ареста (?!??????)”, отвръща ми примирено тя.
Потръпвам. Не знам какво да й кажа. Не знам как да й помогна. Теоретично, отстрани, срещу екрана на телевизора ти се струва по-лесно. Какво да кажеш, как да реагираш, какъв съвет да дадеш, как да помогнеш. “На живо” се охълцах. За пореден път си дадох сметка, че физическият тормоз не свършва с белезите по лицето и тялото. Другият тормоз – над душата, е някак по-последователен. След като се случи, продължава да се развива в главата ти. Заживяваш с манипулацията, със самоизмамата, че го правиш, “заради децата”. Заживяваш с някаква изкривена, уродлива представа за себе си, за това кой си, какво заслужаваш, какво искаш от живота. Постепенно се превръщаш в някой друг. В съществото, което се виждаш в очите на човека, който ти причинава всичко. Губиш от самочувствието си, от женствеността си, от инстинкта си за самосъхранение дори. Губиш играта. Много е трудно да излезеш от такава ситуация, ако нямаш подкрепа.
А подкрепа тук трудно се намира (знаем колко случаи на жени, които са убити от мъжете си при опит да избягат, да се разведат. Въпреки множеството жалби до институции, които тези жени приживе подават) – нито от правосъдието, нито от обществото (мнозина още смятат, че жените “си го просят”, “предизвикали” са мъжа си), много често от собствените си родители и близки (“той ти е мъж, ти си го избрала, ще търпиш”, “такъв ти бил късметът” и прочие извращения, които носят единствено чувство на обреченост). От такива като мен, които не знаят как се постъпва в такава ситуация. И раздават съвети, но не и решения.
Не мога да спра да мисля за тази жена. За белезите по врата й. И за онези, които надничат зад помръкналия блясък в очите й. За нея. И за всички жени, които живеят в този ужас. Те не са просто бройка, статистика, списък, регистър. А ние сме общество, а не бездушен регистратор на бройки и числа, нали?

___________

Заглавна снимка: Kat J on Unsplash

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!