Индустрия, експлоатация, бедност (галерия)

170 милиона деца по света са жертва на експлоатация на труда, според данни от доклада на Международната организация на труда за 2015 година. От фабриките за тухли в Индия до памучните плантации в Узбекистан, деца излагат здравето си на риск, работят при опасни условия и за малко пари. Тези деца напускат училище, за да изхранват бедните си семейства. Въпреки че от 2000 година насам броят им е намалял с една трета, все още има страни, в които децата са използвани за съвременни роби.

В Америка през 19 век провеждат кампания срещу експлоатацията на деца. Ситуацията е различна от сегашната, защото в момента има европейски закони за детския труд, докато по онова време в САЩ такива не е имало.

Годината е 1910, 2 милиона деца под 15 години работят в индустрията, като получават по-ниски заплати от възрастните. Работодателите се възползват от дребния им ръст и ги карат да се промъкват в тесни отвори и да подават малки инструменти. Крехката им възраст не е съвместима с дългите уморителни работни смени. Броят на инцидентите с деца се увеличава. Някои от тях губят крайници в мините и остават инвалиди за цял живот.

В резултат, Националният комитет по детски труд се събири и подема кампания срещу експлоатацията на детския труд. За целта, фотографи обикалят фабрики, мини, мелници и други промишлени предприятия и документират условията, при които работят децата.

Един от фотографите е основоположникът на социалната фотография Луис Хайн. Той не само снима децата, но и записва историите им. Много трудно получава разрешение от работодателите да снима децата. Често му се налага да си служи с хитрост и уловки. Резултатът от кампанията не закъснява. Снимките предизвикват сериозен обществен дебат и през 1916 година е приет законът Кийтинг-Оуен за детския труд. Той установява, че минималната трудоспособна възраст е 16 години (при опасен труд – 18 години). Децата между 14 и 16 години, които имат разрешение да работят, не могат да работят повече от 8 часа на ден или повече от 6 дни в седмицата. Също е забранено да работят между 7 часа вечерта и 6 сутринта.

За съжаление по-късно законът е обявен за противоконституционен, но поне поставя основите на бъдещото законодателство за детския труд. През 1938 година е приет Законът за справедливите условия на труд. В него окончателно е забранена експлоатацията на детски труд и е установена минимална работна заплата от 25 цента на час и максимална работна седмица от 44 часа.

Източник: Retronaut
Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!