За майчината любов и неугасващата надежда

Да заченеш в болка, ужас и унижение. Да живееш сред страх и насилие. Да понесеш презрението на обществото. За силата и избора да си майка.

800 000 души са убити само за 100 дни по време на гражданската война в Руанда през 1994 година. От 250 000 до 500 000 жени са изнасилени.

21 години след трагедията населението в Руанда още понася последствията от геноцида. Децата, които се раждат в резултат на масовите изнасилвания, са 20 000 (по данни на “Фондация Руанда”). Като всеки родител, майките им мечтаят само за едно – рожбите им да получат образование и по-добър живот.

Мечтата им обаче не е никак простичка. Колкото и естествен за нас да е достъпът до образование, за тях това е скъп лукс. С доход от 1.25 $ на ден тези жени не могат да си позволят сами да платят училищните такси, да купят учебници, обувки, дрехи и униформи. Така, да изучат децата си, за майките се превръща в непосилна задача.

14.03.45-c0e60365046d8171f86b59225a2b3175

Държавата и неправителствените организации предлагат известна помощ, но проблемът е, че тези 20 000 деца не попадат в графата “оцелели” от геноцида, защото на практика не са били родени тогава. Затова не получават парична помощ за образованието си. Единствената неправителствена организация, която се ангажира с това, е “Фондация Руанда”. Мисията й е да събира средства за училищните разходи на тези деца. До сега тя е събрала 1.8 милиона долара дарения, които са осигурили средното образование на 850 деца. Остава им да съберат още 150 000 долара до края на годината, за да може всяко едно от тях да завърши пълния курс на образованието си.

За майките в Руанда образованието значи  шанс за равен старт за децата им. Нещо, което не са имали, заради обстоятелствата, в които са родени. А коя майка не иска най-доброто за детето си? Коя майка не го обича от дъното на душата си, независимо от всичко. Но тези майки са малко по-различни, защото въпреки ада, през който са преминали, въпреки ужаса да бъдат изнасилени, въпреки презрението на околните, те са избрали да се борят за децата си. Единствената им надежда е, че ще успеят да подарят мечти на рожбите си.

14.04.07-fbf94e3df60e11f6d58762ffeb2807b3

Не само майките, а и децата мечтаят за успеха. Искат да застанат с гордо изправена глава пред същото онова общество, което ги нарича “деца на омразата”. Да докажат, че не са срам за семейството, не са врагове и не трябва да плащат за греховете на бащите си. Да покажат на онези жени, които са изоставяли новородените си от страх да не бъдат съдени, че са допуснали грешка. На онези семейства, изгонили бременните си дъщери, че са били жестоки и несправедливи. Нежелани от семейството си и от обществото, децата на геноцида искат да вземат живота си в ръце, получавайки добро образование. Искат да направят майките си щастливи, като ги накарат да се гордеят с тях.

ladies-0d223c8571753ba69f205dab82634667

И, да, един ден това ще стане, един ден тези изстрадали жени ще бъдат възнаградени с успеха на децата си. Ще пролеят онези сълзи на радост, когато детето се дипломира, намира си работа и разбираш, че всички усилия са си стрували.

Източник: upworthy.com
Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!