За театъра като космос и трудните роли – Георги А. Богданов и Радослав Радев

Те са диаметрално противоположни като излъчване и емоция на сцената, но това, което осезаемо и категорично може да ги сложи под общ знаменател е талантът, който показват. Те са от актьорите, които гледаш и сякаш вътрешно изпитваш радост, че тепърва ще можеш да ги наблюдаваш как се развиват. Когато ги гледах в пиесата “Shopping and Fucking” на Марк Рейвънхил, под режисурата на Димитър Илиев, бях приятно изненадана, защото поставени всички артисти на сцената, нямаше нито един от петимата (Ванина Йорданова, Антония Кундакова, Вилиян Гешев, Радослав Радев и Георги А. Богданов), който да засенчи другите с присъствие. Всички бяха главни. Всеки със своя заряд и особено влияние върху публиката.

И всички оставиха една обща разтърсваща емоция, която държи дълго след края.

Срещаме ви с двама от тях – актьорите, които се въплътиха в ролите на Марк и Гари по един чист, болезнено емоционален и суров начин, който ги сближи с публиката и даде живот на героите им и след пиесата.

Георги А. Богданов и Радослав Радев.

Вилиян Гешев, Георги Богданов, Радослав Радев
“Shopping and Fucking”,
фотограф: Златина Точкова

Оставяте ли по нещо да живее във вас извън сцената, от героите, които сте играли?

Р: Винаги. Обичам да общувам с персонажите си, когато не съм на сцена. Говорим си за това колко е сив светът. Колкото и шизофренично да звучи.

Г: Съзнателно или не, това мисля, че е неизбежна част от живота на актьора. Когато няколко месеца си се опитвал да се влезеш в твоя човек, той неизбежно оставя следа в теб. С въпросите, тревогите, копнежите.

Кой как се срещна с театъра изобщо?

Р: Бях първи клас, когато моята пра-баба ме заведе в школата “Златното ключе” във Варна. Веднага разбрах, че съм на правилното място.

Г: Имах много свободно време и исках да опитам нещо ново.

Млади актьори сте, а скочихте в дълбокото с пиесата “Shopping and F***ing”. Каква беше тръпката и какъв път се измина в репетиционния процес?

Г: В началото като почнахме репетициите имах чувството, че много добре се получават нещата и колкото повече навлизахме в процеса, толкова повече спънки и трудности се появяваха и в мен, а и смея да твърдя в целия екип. Добре че стана така, че да имаме с какво да се справяме. Успяхме да си заложим капани (както казва моят професор Маргарита Младенова), за да се доближим до хората си.

Р: Смятам, че успяхме да изкараме от душите си неща, които не сме предполагали, че можем да носим. Със сигурност доста тежък, но безкрайно ценен път.

Георги Богданов, Радослав Радев
“Shopping and Fucking”,
фотограф: Златина Точкова

Виж още: Димитър Илиев поставя емблематичната пиеса “Shopping and Fucking” на Марк Рейвънхил

Георги А. Богданов, Ванина Йорданова, Антония Кундакова, Вилиян Гешев, Радослав Радев,
“Shopping and fucking”, плакат: Георги Сиркатов

А имаше ли момент на колебание, предвид сериозната заявка с постановка, която дори в Англия е цензурирана?

Г: Да, колкото и да не ми се иска да го призная. В крайна сметка излезе, че на голяма част от публиката не й пука как се казва нещото, а какво всъщност е то и това много ме зарадва.

Р: Още в самото начало, когато нашият режисьор Димитър Илиев ми предложи този текст, аз много се уплаших. Спомням си, че след като я прочетох просто стоях замръзнал и мълчах. Дори бях на косъм да откажа. Ето, че 8 месеца по-късно водим това интервю. Жив съм. Хахах.

По какво си приличате с героите си и по какво се различавате от тях?

Р: Моят персонаж, Гари, е изключително директен и краен. Няма какво да губи в този живот, така че е на сто във всяко едно отношение. Мисля, че с Гари все повече се доближаваме.

Г: До колкото си спомням по много неща се различаваме, ама съм ги изтрил всичките.

Пиесата се играе в алтернативно пространство, което доближава публиката максимално до вас. Имахте ли притеснения относно това как ще се приеме случващото се на сцената?

Р: Притеснение – не. По-скоро изключително вълнение. Има нещо много прекрасно в това, публиката и ние да сме максимално приближени. Интимността ни дава шансът да бръкнем още повече в душичките на хората. И мисля, че ни се получи…

Г: Мисля, че Марк Рейвънхил би се зарадвал, ако види къде се играе неговият текст. Това, че публиката е близо има само плюсове и за нас като актьори, и за самата публика. Не мисля, че в София има по-добро пространство за този текст.

Радо, ти си в ролята на Гари, който е може би най-провокативният персонаж в пиесата. Какво от него допусна до себе си, какво най-силно те докосна и имаше ли нещо, което те отблъсна?

Когато се “запознах” с Гари, веднага станахме големи приятели. Нали знаете чувството, когато отдавна не сте се виждали със стар най- добър приятел и когато най-сетне се срещнете, сякаш
нищо не се е променило. Така се почувствах, когато за първи път прочетох пиесата. Благодарен съм толкова много, че Митко ми даде възможността да опозная това момче, което за своята 14-годишна възраст е минало през Ада. Докосна ме неговата до болка крайна искреност.

Кое ти беше най-трудно в изграждането на образа?

Фотограф: Теодора Тодорова

Гари е системно изнасилван от своя доведен баща. Гари няма семейство. Гари не признава думата “любов” и “доброта”. Може би голяма трудност в изграждането на образа беше да открия
как той успява да изкара тази омраза във външния свят – към себе си и хората около него, Марк специално. Накрая Гари казва – “В мен има такова нещастие като огромна буца тъга, която всеки
момент ще избухне“. Кое кара едно дете на 14 години да изрича тези думи? … още търся отговора.

Кои са хората, от които си се учил? Тези, които най-ярки следи са оставили в твоето развитие?

Кадър от представлението “Road to hell”, режисьор Ованес Торосян, фотограф: Теодора Тодорова

Със сигурност това е моята майка, която е и най-добрият ми приятел. Без нея съм напълно загубен. Благодарен съм на прекрасната госпожа Сия Папазова, която ми подаде ръка и ми показа бъдещето, което пък ме доведе до моя професор в НАТФИЗ – Ивайло Христов и прекрасния ми клас и екип, без които нямаше да съм човекът, който съм сега. Елате да ни гледате в НАТФИЗ, хора! Малко остана…

Пиесата е съвременна и много от хора от публиката биха се разпознали като участници или свидетели на подобни сцени и в реалния живот. Жоро, ти къде най- силно се доближи до своя герой?

Докато бях в академията във втори курс имахме задача, която се казваше “Сюжет за малък разказ”. В нея всеки от нас трябваше да си измисли история, да я защити и да я направи на сцената. Тогава с една моя приятелка и колежка се намерихме в това, че и двамата искаме да избягаме. Бягството от големия град, от хората, които те заобикалят, от начина, по който ти действат, от средата. Моят персонаж прави такъв опит за бягство и мисля, че по това си приличаме най-много. Сигурен съм, че това е нещо, което се събужда във всеки човек в някакъв момент.

Провокира ли някакви въпроси той в теб?

Аз се припознавам във въпросите, които той задава. Повечето са и мои въпроси.

Марк казва трудни думи и истини за себе си, като “нямам определение за мен самия затова се отъждествявам с другите, за да не ми се наложи да опозная себе си“. Ти страхувал ли си се да се опознаеш и сблъсквал ли си се със своите трудни страни на характера?

Ами то май, който си мисли, че има определение за себе си, е по-скоро глупчо, отколкото осъзнат човек. Разбира се, че съм се страхувал и разбира се, че съм се сблъсквал. Достоевски казва в “Братя Карамазови”: “Тук дяволът с Бога се бори, а бойното поле са сърцата на хората“.

Фотограф: Георги Сиркатов

Има ли неща от материалния свят, към които сте привързани?

Р: Да, телефонът ми. Леле само като си помисля колко време на ден прекарвам в него… и много обичам да ям гризки, пристрастен съм доста към гризки!

Г: Има.

Коя е най-страшната зависимост според вас?

Р: Всяка зависимост, породена от липсата на воля, е страшна. Това се превърна и в една от болестите на 21ви век… тъжно е.

Г: Всички зависимости са страшни. Някои са приятно страшни.

Театърът за вас е…?

Г: На този въпрос не мога да отговоря все още.

Р: За мен театърът е полет в неизвестното, в космоса. Още от малък си мечтаех да стана космонавт. Но театърът и космосът доста се доближават май.

Ванина Йорданова, Антония Кундакова, Вилиян Гешев, Георги А. Богданов, Радослав Радев,
“Shopping and Fucking”, режисьор Димитър Илиев, фотограф: Златина Точкова

___________________

Пиесата “Shopping and Fucking” на Марк Рейвънхил, под режисурата на Димитър Илиев, можете да гледате на 21-и и 23-и април в I AM STUDIO. Допускат се само хора, резервирали своите билети предварително на официалната страница на постановката във Facebook. 

Виж още: “Shopping and Fucking” на Марк Рейвънхил се поставя на софийска сцена под режисурата на Димитър Илиев.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!