Най-популярният ни литературен герой е Бай Ганьо, а гръцкият е Алексис Зорбас

От няколко седмици тема номер 1 в България е… Гърция. Подхилваме се ехидно, злорадстваме, гадаем ще фалира ли южната ни съседка, няма ли да фалира. Целият ефир е залят с разбирачи по кризи, Европейска централна банка, фалити… Оказа се, че в страната на всичколозите, естествено всички разбират и от брутен вътрешен продукт, държавни облигации, кредитен рейтинг, ставки, преференции, лихви, банкови вакaнции. Абе, едно е сигурно, всеки средностатистически българин знае по-добре от Меркел, Юнкер, Шойбле, барабар с целия ЕС, какво точно трябва да се направи в Гърция. И всеки средностатистически нашенец без никакъв проблем може да даде съвет на Ципрас как да се справи с европейците.
А най-големият ни кеф в момента, нашият неизчарпаем източник на усмивки, приповдигнато настроение и жизнеутвърждаващ позитивизъм, е как една държава е по-зле от нас. И то страна, в която почти няма зима. Страна с много спиращи дъха острови. С безкрайни плажове и изключително добре развит туризъм. Страна, в която от всяка пръчка става маслина, а после зехтин. Държава, в която морето е пълно с риба, скариди, калмари и октоподи, лимоните са много, сочни и сладки, в таверните узото никога не свършва и винаги ще намериш с кого да тропнеш едно сиртаки. Държава, в която българите ходят да работят, за да си изкарват хляба. И на море, щото нашето сами си го направихме грозно. Пенсиите са 900 евро, работят малко, а имат високи доходи. Вземат 13, 14 и 15-та заплата. Все неща, за които ние винаги сме мечтали. В нашите очи те винаги са олицетворявали идеалния живот. И им завиждаме, откакто се помним. И сега, тези същите, са пред фалит. Ами нека им е гадно на тия мързеливи гърци. Голям кеф Ви казвам. Как да не покажеш снимки с чаша вода и с надпис “гръцка салата”. Как да не спретнеш няколко глуповати смешки за гърците. Как да не ги иронизираш, че са гласували за популисти. Ние никога не сме го правили, така че можем да сме саркастични на воля.

Злобеем на тема Гърция на същия принцип, по който се кефим, когато скъпата кола на съседа, която ние не можем да си позволим, се прецака. Злобеем на същия принцип, по който умираме от удоволствие, когато Бразилия остане втора на световното по футбол. Уж домакани, пък германците им напълниха вратата с голове. Ха-ха-ха. Смешници. Нищо, че нашият най-голям успех е 4-то място на Мондиал, при това преди 20 години. А през последните години световните първенства ги гледаме само по телевизора. Ама колко ехидни можем да бъдем от дивана, и вицове да измислим, и колажи с майтапчета да разхвърлим из социалните мрежи. Злобеем по адрес на Гърция на същия принцип, по който се присмиваме на много по-красивата колежка, че е напълняла или, че мъжът й изневерява. Злорадстваме, защото винаги сме си мечтали да сме като гърците, но никога не сме били. Винаги ни се е искало да живеем техния живот. Защото единственият начин да се приближим до тях е те да се сгромолясат. По същия начин, по който очакваме богатият ни познат да фалира, а не ние да направим опит да работим, за да забогатеем. По същия начин, по който крещим “Роналдо педер*аст” и сме най-щастливи, че Ирина Шейк го е зарязала, защото знаем, че ние ще я гледаме само по списанията. Ама ето, сега и той не е с нея. Много яко, че му е кофти.

Толкова хубаво е да се присмиваме на Гърция! “Да видят те сега какво ни е на нас от години.” Не, че ние нямаше да се държим по същия начин, ако можехме  да си го позволим… Ей така си злобеем. И чакаме някой да удари дъното, за да се озове до нас.

Дали е случайно, че най-популярният ни литературен герой е Бай Ганьо, а гръцкият е Алексис Зорбас. Социокултурна среда, к’во да правиш…

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

2 Коментари

  1. Мисля,че най-популярния български герой е Хитър Петър. Беден, но честен и справедлив. Тарикат в добрия смисъл , прецакващ лошия тарикат. България ще пребъде! Колко ме интересуват гърците ли? Ами хубаво е всички наши съседи да са добре , просто няма как другояче. Но най-важна е България . И тя има много повече прелести по които да се прехласваме.

  2. “- Предполагам, че си гледал филма с Антъни Куин, но не си чел книгата на Никос Казандзакис, по която е направен.
    – Не ми е попадала – признава с известно смущение Селин.
    – Може би е добре да я потърсиш, защото във филма съзнателно са избегнати най-силните моменти. Казандзакис се възхищава на Зорба повече, отколкото на Омир и Ницше, издига го за свой духовен водач – „най-широката душа, най-свободният вик”. А после втъкава в разказа си потресаващите самопризнания на героя. Зорба се хвали, че на младини е крал, грабил, изнасилвал, избивал цели семейства, изгарял турски и български села; хвали се, че е колекционирал ушите на убитите от него. Веруюто на Зорба е да си разпаше пояса и да търси кавга.
    – Не може да бъде! – възкликва Селин.
    – Прочети книгата. Казандзакис се възхищава на своя герой, без да си дава сметка, че с това обрисува и най-скритите кътчета на собствената си душа. Подсъзнанието е по-силно от мисълта. И без да знае какъв е смисълът, Казандзакис избира най-подходящото име за своя герой. Името е първичната характеристика, то изразява в закодиран вид същността на човека. На гръцки „Зорба” е звукосъчетание, лишено от смисъл. На български то означава „насилник”. Смисълът на словосъчетанието „Зорба Гъркът” е „извратеният, лишен от достойнство насилник”. Древногръцката идея за свобода не е възвишена. Тя е вътрешно свързана с презрение и насилие над другите и безогледна стръв към техните богатства, лъжлива сянка в пещерата на Платон.”
    “Тракийският капан”, стр. 175

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!