Хората и природата през погледа на фотографа Sankar Sridhar

Когато фотографът Sankar Sridhar посещава река Ямуна през зимата, той наблюдава стотици птици, които се стичат до притока на река Ганг, който преминава през индийския град. Въпреки невъзможността на двете реки да поддържат процъфтяваща екосистема в този участък, птиците остават верни на мястото и всяка година, когато мигрират, те преминават оттам, като това прилича дори на някакъв своеобразен ритуален акт. “Ганг е пример за неразрешеното противоречие между човека и природата“, казва друг фотограф – Джулио Ди Стурко, който преди години засне жена, която прекосява реката, стъпвайки върху чували от пясък и боклук.

Реката е дълбоко свързана с всеки аспект на индийския живот, като източник на вода, енергия и прехрана за над 500 милиона души, които живеят по бреговете й. Освен това обаче, индуси от цял свят почитат местото от векове, а легендите разказват за пречистващия речен бог Генга. Хората посещават реката и, за да хранят птиците, акт, който се смята за магичен, носещ добра карма. “Моят подход към документирането на живота в този малък участък от реката беше обуславян от дълбоката връзка на реките с живота и божествеността в индуистката митология. Фактът, че Ямуна се счита за единствената река, която има силата да носи безсмъртие на хората, на фона на това, че е и една от най-мръсните в света, беше ирония, която не може да бъде пренебрегната“, казва фотографът.

Тонове необработени отпадни води от битови, общински и промишлени източници се вливат в притока, насищайки го с химикали, пестициди, тежки метали и боклук, а всичко това елиминира и водния живот. Въпреки това, през 2017 година са регистрирани 24 вида птици, пребиваващи около влажните зони на реката. “Тази констатация дойде като изненада, на фона на влошеното качество на водата“, казва фотографът.

Sankar Sridhar успява да улови птиците, в техния ритуален танц във въздуха, през облаци от гъстия смог на Дели, като използва ниска скорост на затовра и така получава фантастични кадри. “Целях да внеса сюрреалистичен щрих към образите, използвайки лодките като приказен транспорт в отвъдното, докато пътеките на птиците са метафората, която напомня за лудия хаос в нашия свят, който ни заслепява и вредите, които причиняваме на околната среда.”, кава той и добавя “Реката остава живот. Въпреки, че животът си отива от нея“.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!