Телепортирането възможно

“Джена, телепортирай ме”, казвам с мъжки заповеден глас и завъртам гривната от станиол на ръката си. После се правя, че изчезвам и тичам уж невидима в съседния двор. И си мечтая за онова бъдеще, в което за секунди ще мога да бъда на друга планета, в друга държава или дори в близкия град… Един спомен от 80-те, когато исках да ставам космонавт и вече ме караха да усещам, че е “по-правилно” да съм вдъхновена от Валентина Терешкова, отколкото от Джена от Седморката на Блейк – някаква си измислена героиня от западен фантастичен сериал.

Е, не станах космонавт, но все още си мечтая за телепортиране. И то е възможно, било е възможно и дори доста преди английския сериал да палне сърцето ми по фантастичното бъдеще.

Да, има едно единствено място на света, където за секунда можеш да се пренесеш от една страна в друга или пък просто да бъдеш и в двете едновременно. Е това второто и Блейк не го може 🙂

И това място е хотелчето Арбе в селцето Ла Кюр, през което минава френско-швейцарската граница, на километри от Женева. Граничната линия пресича хотела, дори разделя някои от стаите. И ето ми сбъдната мечта. Спя във Франция и за секунди се телепортирам в Швейцария да се изкъпя. В друга стая пък се мятам в леглото и главата ми е във Франция, краката в Швейцария. На всичкото отгоре там може да се поддържа перфектна връзка от разстояние – аз си чета в леглото в Швейцария, а гаджето ми гледа телевизия на дивана във Франция. Заедно разделени.

Как се стига до този абсурд ли? Ами благодарение на предприемаческия нюх на мосю Понтю. През декември 1862 г. френското и швейцарското правителство се споразумяват да модифицират границата в долината на Дап, като в договора заляга, че съществуващи сгради към датата на влизането му в сила през февруари 1863 няма да бъдат засегнати от промяната в границата. Мосю Понтю набързо построява триетажната сграда в парцел, попадащ и в двете страни, за да може по-лесно да търгува през границата. От френската страна отваря кръчма, а от швейцарската магазин. През 1921 г. той продава имота си на Жул-Жан Арбе, който го преустоява в хотел. И ето как сега изглежда хотелчето:

от страната на Швейцария

и от страната на Франция (в ъгъла на снимката е показан граничния камък)

Необичайното местонахождение на хотела било умело използвано от Френската съпротива по време на Втората световна война. Германските войници можели да влизат само в частта на окупирана Франция, но не и да прекрачват границата на неутрална Швейцария. А границата минава през стълбището. И така френските партизани се укривали спокойно на горните етажи.